ПЛУТОН 2


INTRO

ТЯ Всичко започна една пролетна вечер, когато аз, новозавърнала се в Столицата и вече отегчена до смърт, реших да посетя не пъб, не клуб, не някой театър, а лекция на еколозите. “Parnassius Apollo, една изчезнала пеперуда” – казваше уличният постер. Аз просто реших, че никога не съм била на лекция на еколозите и ако ще е досада, по-добре да е дъното, та да се оттласна с петички. И влязох…

 

СЦЕНА 1 – в „Биологията“

ЕФЕКТ (скърцане на врата и глас отдалеч)

ТОЙ … но зрелите индивиди губят своята защитна окраска се сдобиват с бели крила, украсени с ярко червени точки. Точките са като очи – привличат, а може би плашат…

ТЯ Познавам този глас! И лицето ми e познато! Той е музикант! Какво прави тук?

ТОЙ Тези „очи“ разсейват вниманието на хищниците от по-важните (и вкусни) жизнени органи на Аполона. Аполоните…

ТЯ Ясно помня как се запознахме. Беше в една ледена, мокра вечер след концерт в памет на Макс Регер. Аз стоях с няколко приятели при задния вход на Филхармонията, все още вибрираща от адските Регерови честоти, когато ти се появи и ни запознаха. Ти взе ръката ми и ме нарече Фуриоза по някаква причина.

ТОЙ В Северна Европа е документирано в Норвегия, Дания, Швеция и Финландия, до Латвия и…

ТЯ Аз бях пънк по това време, но след това Фуриоза.. пънкът в мен сякаш изгуби причина, да съществува. И ето го моят patrinus тук сега. Какво прави сред тези хипита?

ТОЙ Родът Parnassius включва много видове, всеки от които ясно различим от останалите, следователно лесен за идентифициране…

ТЯ (на себе си) Божке, за к‘во е всичкото туй?

ТОЙ … но има един сигурен белег, който е неизменно отличителен за всички видове – “непорочният пояс”.

ТЯ И все пак си се променил. Не мога да определя, как, но съм сигурна – промяна има… Мисля си, че изглеждаш… Как да кажа? Обикновен? Искам пак това чудо под дъжда! Искам да се филмирам пак поне за секунда!

ТОЙ “Sphragis” е гръцка дума и означава „печат“. Това е солидно хитиново образувание на коремчето на женската, положено от мъжкия след чифтосване. Ролята на сфрагиса е да изключи възможността от повторно чифтосване.

ТЯ Мисля, че ме забеляза. Усмихваш ли ми се?

(Гласът на лектора още се чува, но междувременно е започнал въображаем разговор между двамата.)

ТОЙ Да, усмихвам ти се.

ТЯ Значи ме помниш.

ТОЙ Мога ли да те забравя, Фуриоза! Какво правиш тук?

ТЯ А ти какво правиш тук?

ТОЙ Какво правя ли? Та аз съм ентомолог от дете!

ТЯ Това за сфрагиса беше чудовищно (смях). Надявам се, че след чифтосването мъжките поне умират.

ТОЙ (смее се) Не, не умират. Оплождат цял харем женски. Ще останеш ли след лекцията? Ще ми е приятно.

ТЯ Боя се.

ТОЙ Ти? От какво?

ТЯ От баналността.

 

СЦЕНА 2 – Неговият свят – пеперудите

ЕФЕКТ (нещо secular за чембало, може би Фрескобалди)

ТЯ Чифт очила, забравени в клуба на еколозите е чудесна причина за среща… Може би дори причина за разходка из света на обсесиите ти – първо горе, в галерията, където са музиката, философията, древните ръкописи, които изучаваш, а после долу, в сутерена, при земните твари.

ТОЙ Това е Actias luna, това е Attacus atlas, а това – Antraea pernyi, китайска нощна пеперуда. Както виждаш, живея в праисторическо време, сред пеперуди и растения. Те са единственото заради което живея. Бих се отказал отдавна, ако не бяха те.

ТЯ Може ли да попитам сега, защо? Музиката е доста основателна причина!

ТОЙ Това е Papilio demodocus, който донесех миналата година от Мавриций … Погледни крилата му! Чудила ли си се някога, защо е всичкият този блясък? Каква е целта му? Безцелното великолепие в човешкия свят се нарича изкуство, а това?

ТЯ Ъъъ, виж сега, пеперудите може да са прекрасни, но мен ме вълнуват други неща. Все още се чудя, например, как е възможно да се срещнем след всичките тези години на тази нео-хипи-еко-веганска среща … Не мога да те свържа с никакви граждански каузи, протести и прочее активистки глупости. Тази еклектика ме побърква!

ТОЙ Знам. Аз съм самата еклектика. Също знам, че екологията е лицемерие, което замазва ужасни проблеми, но аз от дете съм обсебен от биологията на пеперудите. А, виж тези! Това е американската Hyalophora cecropia.

ТЯ Аз просто … Просто се опитвам да подредя впечатленията си някак… Аз съм объркана…

ТОЙ Не бих разчитал впечатленията. Аз търся и намирам обясненията…И макар да съм наясно с измамата на логиката, нуждая се от покоя, който тя ми дава на нервите.

ТЯ Накрая всички ще намерим покой в гроба, но аз сега не откривам нито покой, нито логика.

ТОЙ Трябва да видиш какво е да помагаш на пеперуди да се чифтосат. Една двойка отнема от двадесет до тридесет минути. Или да видиш какво е, да подготвиш стотина за сън…

ТЯ Каторжна работа!

ТОЙ Правя го съвсем доброволно и с радост. Вълнувам се от биологията, от таксономията. Оставям поезията на другите … Хората се вълнуват повече от пеперудите, но аз самият предпочитам гъсениците. Виж ги само! Каква енергия!

ТЯ ДА! И апетит!

ТОЙ И купчини екскременти и ежедневно чистене, защото се разлагат много бързо!

ТЯ Перверзно!

ТОЙ И гласът на колекционера е силен, но се опитвам да го потисна. Не е далеч от некрофилията.

ТЯ А хладилник пълен с хиберниращи гадини по-добре ли е?

ТОЙ Това, което гледаш отдясно, е японската гигантска копринена пеперуда, Caligula japonica. Японците я наричат ​​kususan. Това поколение, веднага щом излезе от пашкулите си, трябва да бъде убито, защото ако се освободи, ще предизвика еко-катастрофа. Дъб, бук, орех, бреза, върба, овощни дървета – Мадам Кусусан поглъща всичко по пътя си. Тя е ужасен дракон, но дава коприна, по-скъпа от злато.

ТЯ Мадам е обречена!

ТОЙ И това, което е по-интересно е, че тези пеперуди изобщо не се хранят през краткия си живот. Това състояние се нарича афагия. Тези същества изцяло зависят от енергията, съхранена в малките им тела по време на стадия на гъсеницата. Имагото дори няма уста. То живее само за секс. Знаеш какво е имаго, нали?

ТЯ В психологията – това е една от трансформациите на Егото …

ТОЙ Последната фаза на развитие.

ЕФЕКТ (различна акустика, представляваща монолога му).

ТОЙ … изображението на изгубения идеал … Някой, който е като полярната звезда, като полюс на теб самия – недостъпен, но неизменен, очакващ те, да се завърнеш, да намериш покой.

ТОЙ Вземи Kususan! За теб е. Подарък.

ЕФЕКТ (музика на чембало)

ТЯ Тази нощ сънувах за първи път от дълго време. Сънувах, че съм под балдахин със стотици от тези гигантски пеперуди, кусусан, и те кацат по раменете ми, по ръцете ми, по лицето ми и аз ги усещам как се вкопчват в кожата ми с десетки малки кукички и смукала. Искаше ми се, да викам, но не можех. И изведнъж чух гласа ти: „Не се страхувай. Те дори нямат уста „. И разбрах, че и аз нямам уста също! И почувствах как тялото ми се обвива в прекрасен пашкул и се превръща в ларва. Неподвижна, парализирана и бясно трансформираща се в същото време, ясно съзнавах, че след събуждането ме очаква единствено смърт.

 

СЦЕНА 3 – В какво се забърках!

ТЯ Денят започва със странен плик без печат, пъхнат в пощенската ми кутия. Вътре – лошо ксеро-копие на документ – меморандум за търг за изграждане на най-важните държавни регистри – съдебните. Наскоро бях писала за срива им, но то не беше нещо особено, просто плюнка напосоки! Явно е имало защо да се притеснявам – виждам имената на интересни фирми в меморандума. Има и писмо. Анонимно.

„Писанието ви само драска по повърхността, но аплодирам смелостта ви. Ако искате да разберете колко дълбока е заешката дупка, ето моят телефонен номер. Имам история за вас!“

Хм … май ме чакат вълнуващи дни занапред, само дето не съм сигурна, че съм готова за чак такова вълнение. Аз не съм разследващ журналист. Аз съм прост драскач. Какво да правя?

Да хвърля монета?

Да питам И Цзин?

Да чакам небесен знак?

Или по-добре да ида на латинската меса в Св. Йосиф и да те оставя, да ме отвлечеш на чай след това? Може да ме разсееш достатъчно, че да забравя за плика и какво има в него.

ЕФЕКТ (Уличен шум, камбаните на Св. Йосиф, стъпки и усилване на звука на грегорианския „Cunctipotens genitor Deus“)

ТЯ Веднъж, един парижки приятел, по-безбожен и от мен, но наясно с моята сетивна лакомия, ме отведе в Нотр Дам. В мига, в който зазвуча органът, тялото ми сякаш изкрещя с всяка своя ДНК молекула: БОГ Е ТУК! Сега обаче чувствам лек дискомфорт. Не знам защо, може би заради рязкото преминаване от лятната жега към студения полумрак на катедралата или поради жените в хора. Те пеят смирено, но мога да почувствам погледите им като карфици в гърба си.

ЕФЕКТ (латинска меса).

ТЯ Това огромно разпятие зад гърба ти ми напомня болезнено крехките дракони, приковани под стъклените капаци в кабинета ти – мадам Кусусан и другите.

ЕФЕКТ (мъжки глас започва да пее Кирие Елейсон)

ТЯ А това какво е сега? Запис на Кирие? Не може да е на живо! Това твоят глас ли е? Не знаех, че можеш да пееш така. Тази мързелива рутина, с която претупваш мелизмите на кирието в горещината на следобеда е като бързо действаща отрова за мен. Не мога да не си представя тялото ти в този миг – устата, езика, цялата ти анатомия и пневмата, която я изпълва, начина, по който се движи през нея … Коленете ми омекват, притискам гръб в мрамора на някаква колона. Опитваш ли се да ми кажеш нещо с този поглед в огледалото над органа? Какво?

ТОЙ Ела.

ТЯ Къде?

ТОЙ Тук.

ТЯ Защо ги дразниш?

ТОЙ Мислиш ли, че изобщо забелязват?

ТЯ Това е лудост! Нарочно ли ги дразниш или наистина не знаеш нищо за жените?

ТОЙ Ти имаш силно въображение.

ТЯ Не мога, да си позволя, да съсипя една латинска меса. Излизам!

ЕФЕКТ (звуците на летния ден изместват църковния шум и тинитуса)

ТЯ Тялото ми все още левитира от всичката тази хубавина, но умът ми си е на мястото. Приливът на реалността ме блъсва…

ЕФЕКТ (почва Alle Menschen Müssen sterben от Reger, погребални камбани)

ТЯ … а с нея и това странно чувство за надвиснало нещастие… Тази мрачна увереност, че ще се случи нещо лошо, че вече се е случило… Скупчва се като черен облак насред великолепието на летния ден и яростта с която ще се разрази е само въпрос на време. Виждам в двора на църквата ято сестри мерседарианки, черни като кюнци в белите си раса. Сега влизат. Може би дори те докосват! Лошо ми е. Какво изобщо правя тук? Защо се чувствам толкова мръсна? Трябва да напусна това място веднага, да напусна града! Сега! По-добре да тръгна към морето. Морето може да измие всичко.

 

СЦЕНА 4 – Начало на агонията

ЕФЕКТ (морски вълни, чайки и изведнъж телефонен сигнал)

ТОЙ Здравей, Фуриоза! Спомняш ли си, че имах проблеми с очите, когато се видяхме последния път?

ТЯ Просто си спомням, че те прегърнах в някакъв ъгъл.

ТОЙ Влоших се. Прах, полени, спори – дори не знам какво е, но е ужасно. Това не е просто конюнктивит. Имам някакви петна в зрителното поле.

ТЯ Звучи ужасно. Съжалявам.

ТОЙ Искаш ли да те взема, или предпочиташ ти да ме вземеш и да излезем на чай?

ТЯ Иска ми се, но съм на 400 километра от теб.

ЕФЕКТ (звуци от морския бряг)

ТЯ Чуваш ли това?

ТОЙ Разбирам. Ако се почувствам по-добре, ще се присъединя към теб по-нататък. Дотогава ще се разхождам по брега с теб само мислено.

ЕФЕКТ (музика; отново телефонно обаждане)

ТЯ Здравей. Как си? Август мина със скоростта на влака-стрела, а ти дори не се обади. Толкова ли са зле очите ти?

ТОЙ Здравей. Болен съм. Не знам какво е. Може би се е случило, докато съм бил в планината. Едно от момчетата с които бях сега е в болница с тежък енцефалит. Предполагам, че е ухапване. Проблемът се оказа по-голям от очакваното.

ТЯ Имам странното чувство, че съм те убила с едно докосване.

ТОЙ Що за идея! Вече бях заразен. Не помниш ли? Целите ми ръце горяха. Очите ми също. Мислех, че просто съм докоснал нещо в дивата природа, а сега – какво излезе.

ТЯ Помня, че имаше витилиго по ръцете си.

ТОЙ Това го имам от дете и не е витилиго! Това са моите части от слонова кост, като тези на Пелопс, сина на Тантал, който бил нарязан на парчета, сварен и след това възкръснал, макар и леко нахапан от Деметра … И бъди внимателна! Есенните дъждове започват, тревата отново избуява, а с нея и буболечките. Пази се от природата!

 

СЦЕНА 5 – Паралелни монолози

ЕФЕКТ (Ich ruf zu dir, Herr Jesu Christ от J.S.Bach)

ТЯ Твоята болест току-що реши вместо мен: ти си заразен, така че аз също ще се заразя. Този плик още лежи на бюрото ми, пълен с мазни мръсни тайни. Доскоро си мислех, че не бива да позволявам тази мръсотия да излезе. Мислех си, че трябва да остане невидима – чиста метафизика, хаха. Сега ще позволя да превземе живота ми, да проникне в мен. Страхувам се, сега съм  сигурна, че трябва, че е трябвало да се случи.

ТОЙ Този лекар пренебрегна възможността за лаймска веднага – предписа ми само три хапчета вместо шест. Аз пък пренебрегнах него и взех шест. След появата на зачервяване, почти е сигурно, че е лаймска. Лаймската не може да бъде доказана с кръвни тестове веднага. Трябва да се изчака поне месец, а тогава, уви, е вече късно. Ето защо при зачервяване, трябва веднага да се започне лечение за лаймска. А те дори не ми повярваха. Не ми предписват подходящо лекарство. Не поискаха да ме лекуват! Не разбирам, защо. ЗАЩО? Другото момче, което беше с мен в планината, нямаше никакви симптоми, докато температурата му не се вдигна и не се озова в болница с енцефалит. Италианска болница, защото е на турне … В момента е в кома. Може би аз съм следващият. Може би антибиотикът просто отложи катастрофата.

ЕФЕКТ (звук на телефона)

ТЯ Съмнителни консорциуми, участващи в съмнителен търг, съмнителни процедури и още по-съмнителни сделки – нищо ново и необичайно. Но сега виждам целия сюжет… Сега виждам нещо, което никога не бих забелязала, ако някой не ми го посочи – търгът за изграждането на регистрите е бил спечелен от фирма, която изобщо не е технологична! Чуждо, кухо тяло с лоша слава, вече разследвано за пране на пари, промишлен шпионаж и сделки с тоталитарни режими; съдено и осъдено, а после фалирало, за да се скрие, това тяло се бе появило отново, преобразено, за да се състезава за нашите регистри. Дявол знае какво сме получили в замяна на тези милион евро. Компакт диск със сиртаки? Рекламен сувенир? Клоунска шапка? Балон с форма на сърце? Защото регистри няма. Това е наистина огромен скандал! Какъв мотив може да има подателят на плика, да ми прави такъв подарък? Лично отмъщение? Вадене на кестените от огъня с чужди ръце? Предизборен скандал с цел, която не разбирам? Ако е така, наполовина е успял. Клъвнах стръвта!

ЕФЕКТ (звуци в съдебната зала – кашлица, звук от разбъркани документи, стенотипи, които са по-шумни от гласовете на говорещите)

ТЯ (тихо) А огромният скандал е маскиран с по-малък – за неправилно разпределени бонуси между чиновниците в тази същата Агенция, която трябва да администрира несъществуващите регистри.

ЕФЕКТ: (микрофония, тя тихо псува)

ТЯ: Самата Агенция също е интересна. Защо изобщо съществува? Тези регистри, би трябвало да са на Съда, а не на някаква агенция! Защо е това? Да се събират такси зад гърба на съдебната власт и да се прехвърлят в изпълнителната, на разположение на калпавия ни финансов министър? И тогава, нали, нова емисия на държавни ценни книжа? И после – нов дълг. Тази агенция е като кърлеж. Не убива, просто паразитира.

Стотици милиони бюджетни пари минават през нея и изтичат в неизвестна посока и това не е всичко! Терабайти данни също напускат страната. Регистрите ни са пробити, но всеки говори за пари и никой за данните … Кой поддържа регистрите, ако не е това кухо тяло, явило се на търга? Кой държи раната отворена?/ микрофония отново /

Абе, какво му има на диктофона ми? Да не би в сградата на Съда да пускат…

ТОЙ: Може би в моя случай антибиотиците временно са облекчили нещата. Но сега поне знам със сигурност, че съм бил прав – заразен съм. Засега само кракът ми ме безпокои – малко е вцепенен. И очите ми – сякаш не мога да виждам съвсем ясно, но може би си внушавам. Да​​но не се влоши. Нямам температура. Това е добре. Това значи, че нямам енцефалит. Може би! Ако беше, от антибиотиците вече нямаше да има полза. Но аз съм добре между припадъците. Само кракът ми е леко изтръпнал. И очите ми, и мозъкът ми също… А те не искат да ми повярват.

ТЯ Как ли е започнало всичко? И кога? Предполагам, един ден един чуждестранен шеф на делегация, един еврокомисар и един наш главен секретар са се срещнали в малък хубав ресторант с голяма лоша слава, за да обсъдят правосъдието и вътрешните ни работи, както и предстоящите избори … И после онзи търг…

ТОЙ Отново тези петна! Не виждам партитурите! Казвам им: имам проблем с очите, зъбите, пареза на устата и лицето. Това е лаймска – казвам – това изисква специфично лекарство – цефтриаксон! Трябваше да съм на системи вече! Моля, предпишете ми! Но те казват: „Не и не!“ Вчера отидох в друга клиника и всичко се повтори – старата хубава песен, че всичко е в моето въображение. Казвам, не виждате ли, че агонизирам? Какво трябва да се случи, за да ми повярвате? Да се срина на сцената по време на концерт?

ТЯ Всички документи, които видях бяха белязани като „служебна тайна“. И да ми бъдат дадени, нямам право да ги публикувам. Как мога да се боря с това? Та аз съм в дъното на „хранителната верига“. Аз съм просто драскач. Знам, престъплението е там, но не мога да докажа нищо.

ТОЙ Вече знам повече от тях за видовете лаймска! Имам лаймска, но не мога да го докажа. Вчера взех Зинат на собствена отговорност. Може да не е толкова ефективен, колкото Цефтриаксона, но работи – 4 часа по-късно получих реакция на Яриш-Херцхаймер насред улицата. Уплаших хората наоколо. Знаех, че ще бъде страшно, но откъде да знам, че ще се търкалям като отровено куче на тротоара? 10 минути по-късно бях добре. Сега съм добре. Ще вземам Зинат в продължение на 20 дни, освен ако не се съгласят да ме сложат на системи с Цефтриаксон. А в събота – концерт, Боже мой! Знам със сигурност какво не е наред с мен! А За всички аз съм просто един смешен ипохондрик!

Сцена 6 – Осъдени души

ЕФЕКТ (мълчание, пронизано от звука на тинитус)

ТЯ Мога ли да направя нещо за теб?

ТОЙ Просто ми вярвай. Това ми стига.

ТЯ Има ли кой да се грижи за теб?

ТОЙ Благодаря, че се вълнуваш за мен.

ТЯ Наистина ли? Всеки път ми се струва, че си прекалено зает или прекалено уморен, за да ти е приятно каквото и да било, а сега си и болен. Да идем в Щастливото прасе, да се натъпчем с мръвки преди да сме изперкали?

ТОЙ довечера имам предгенерална на една опера, а утре генерална. Ще свърша към полунощ размазан. Извинявай, че винаги съм такъв, но докато се почувствам добре и следва пристъп. Никога не знам кога ще ме срази. Състоянието ми е такова. За да спя, намалявам антибиотика, защото без сън става съвсем зле. А като намаля антибиотика, симптомите почват.

ТЯ Но не можеш вечно да живееш на антибиотик! Пила съм и знам че ми беше по-кофти от него отколкото от болестта.

ТОЙ Благодаря ти, че в трудните моменти се вълнуваш от моето здраве. А за отпускане може би ще мина на Ксанакс.

ТЯ Ксанакс? Дядо ми, дето е пътник пие ксанакс! Остава и наркоман да те направят. Не искам, да звуча тъпо, но понякога се чудя – дали тази болест не беше знак?

ТОЙ Знак за…?

ТЯ Знам, че е тъпо, но… може би просто природата ти е дала знак, че ти е сърдита за нещо и си те иска нещо обратно. Знам ли? Смешният холист се обажда в мен …

ТОЙ И аз се имам за холист, просто бях ухапан и това е.

ТЯ Ето пак: хем холист, хем редукционист! Какъв си точно?

ТОЙ Вече цели 10 минути се чувствам добре, ще използвам това, да си полегна. Знам че и при сифилитиците е така – период на просветление се редува с помрачение. Знаеш ли: бактериите на лаймската са спирохети също като сифилиса. Може пък да съм сифилитик.

ТЯ (притеснено) Важното е да поддържаш машината.

ТОЙ Ще стана един борелиозен Ницше.

ТЯ Може пък да изостря гениалността.

ТОЙ Ще стана мисловен звяр, хаха. Мислех си тия дни, какво ли би било ако ексхумират Хитлер, Ленин, Ницше и се окажат болни от лаймска?

ТЯ Аз пък се сещам за една картина – Закуска в тревата. Нали се сещаш от какво е умрял Мане?

ТОЙ Да. А Албан Берг? А Малер?

ТЯ И Паганини преди тях… Добре дошъл в клуба на специалните.

ТОЙ Не говори така!

ТЯ Какво има сега? Добре. Спирам.

ТОЙ Съжалявам.Не знам какво ми стана.Просто превключих за секунда. Това не бях аз.

ТЯ Знам, знам.

ЕФЕКТ (Bach – Ich ruf zu dir, Herr Jesu Christ)

СЦЕНА 7  Нова година в преддверието на Ада

(новогодишни звуци)

ТОЙ За много години, Furiosa! Взех си резултатите. Лаймска до дупка. По-положителни от всякога, въпреки циклите антибиотик. В момента поне не рева от болка, но вече съм хроник. Официално! Можеш, да ми честитиш. Ще пиша на един немски институт, който разработва ваксина. Засега само на здрави хора е изпробвана, но…

ТЯ Само не ми казвай, че ще се правиш на лабораторен плъх. Може да е опасно.

ТОЙ То е опасно. Последният тест е свършил със скандал. Заради това още я наричат „юпи ваксината“. Просто бъди търпелива с мен, защото вече не съм същия, и в мисленето и в говоренето.

ЕФЕКТ J.S.Bach – Chorale ‘Nicht so traurig,nicht so sehr’

ТЯ Как си?

ТОЙ (крещи) Просто никога вече не ме питай, как съм! НИКОГА! Никой не може да ми помогне и ТОЧКА! Просто не питай „зле ли си?“ Защото отговорът е – да, зле съм. И ще бъда зле. Трябва просто да свикна с това. И без друго вече съм мъртъв.  / Пауза /
ТОЙ  Съжалявам. Моля те, не ме помни такъв.

ТЯ  Помня те с това, как пееше Кирие през лятото.

ТОЙ Напомни следващия път да ти се покажа по потник, да видиш на какво приличам. Много ще се смееш.

ТЯ И на какво приличаш? На Джъд Лоу?

ТОЙ Ще ти се!

ТЯ (на себе си) Никога не съм била така уплашена. Денят помалко се увеличава, а с него сякаш и страхът ми. Писането ми буксува; ти си отказал концерт; сега пак чакаме резултатите от някакви изследвания. Ти изобщо не си на себе си. Иска ми се, да ти крещя, че не, аз не съм халюцинация, че ръката ми не е халюцинация, че онези хора там не са халюцинация, но това просто няма значение. Нищо вече няма значение.Късно е за правилното лечение, дори и да ти го предпишат. А и знае ли някой кое е правилното лечение?

СЦЕНА 8 – На топло В Ада

ЕФЕКТ: гаден басов грохот. атмосферата е тежка и напрегната

ТОЙ Днес е един необикновен ден. Днес Бог ми се яви под формата на безжизнена малка Носатка, Либитеа Челтис (Libythea celtis, кацнала на вратите на Библиотеката. Някой би казал, какво пък толкова, тя не е рядък вид пеперуда? Да, но мястото бе необичайно. И сезонът. Тя живее доста по на юг, а и видът е свързан, макар и не непременно, с хранително растение – Челтис аустралис (Celtis australis). Кажете ми сега, че няма промени в климата!

ТЯ Какъв странен ден е днешният! Едно НПО прояви желание, да ме съди, едно новопоявило се политическо движение – да ме инкорпорира в себе си. Появи се нов информатор, желаещ да ми помага… И всичко това рязко спря да ме интересува в три следобед, когато на излизане от Библиотеката ти ми пошепна, че е безнадеждно… И ме помоли, когато стане съвсем нетърпимо, а то ще е скоро, да ти помогна да си отидеш от този свят.

Сега просто се опитвам, да се освестя. Тялото ти е във война, на която нито ѝ се вижда края, нито някой причината, а ти ми говориш за промени в климата. АЗ съм във война! Скоро ще съм сама срещу всички и всичко, а ти ми говориш за промени в климата!

Нищо вече няма да е добре за нас. Никога! Забрави ли? Събуди се!

ЕФЕКТ (трагична, драматична, апокалиптична музика, адските фантазии на Регер може би)

 

СЦЕНА 8 – Обрат/лечение

ЕФЕКТ (тук нещо трябва да отбележи обрата в историята – някаква метафора, звукова, визуална – на появата на Бог – саунд, който от мрачен и апокалиптичен става въодушевяващ – грохот, последван от звук на рог шофар или който се превръща в каунтдаун и гръмовен звук от изстрелването на ракета, накрая миксиран с Kyrie и пороен дъжд може би?)

ТЯ Не е за вярване! След всичкото това ходене по мъките, след цели осем месеца агония, някаква сила сякаш се смили над нас и се намеси, за да внуши на доктора ти, да се съгласи най-сетне да те сложи на системи! Само като си спомня мазната му физиономия. Забравила съм много негодници, но този ще го помня. Но всичко ще е наред, ще видиш. Новата битка е и нова надежда!

ЕФЕКТ (звук от проливен дъжд)

ТОЙ 20 дни с канюла забита във вената. 20 дена без да мога да се храня, да си вдигна сам гащите, да се закопчея.

ТЯ Двайсет дни – молитва. Безмълвна. Спазмоподобен намаз. Мога да мисля само за теб.

ТОЙ И пак нищо не се знае. Само дето този ужасен шум в тялото ми секна. В Станфорд се разработва лекарство, много фино, молекулярен дизайн… Все още не е на пазара, но текат тестовете върху хора.

ТЯ Пък е и пролет.

ЕФЕКТ
ТОЙ: И ново отчаяние: отказ от Станфорд. Не ме искат даже за опитно зайче. Било поверително изследване. Сам ще си назнача тройката антибиотици, а между вливанията – бактериофаг във вената.
ТЯ: Резултатът от бактериофага е плашещ: 41 градуса температура. Халюцинации в спешното. Тялото ти е в състояние на постоянен джихад. До 4 дена трябва да стане ясно дали бактериофагът е свършил нещо, а до десет – дали това е спечелена битка или само началото на нов ужас. ЕФЕКТ (шумове от болнични процедури и манипулации)

ТОЙ Отново на система. Хохохо, май почвам да се пристрастявам.Давай! Прикови ме добре!

СЦЕНА 9 – Монарх

ЕФЕКТ (някаква ренесансова музика, която да настройва и светски и философски и courtish разговори, болнични шумове, на този фон той нещо ѝ говори)

ТОЙ: … Перизомена Каециджена (Perisomena caecigena), Розово пауново око. Защитен вид. Тази е момченце. Живеят два-три дни като имаго. Един от най-редките в България. На места е почти масова, но това е локално явление. А специално перизомената има удивителна биология (единствената сатурнида в страната, при която зимуват яйца, а и красиви гъсеници – принцеси със златни коронки.

ТЯ Този притеснителен момент, в който осъзнаеш, че си имаш вземане-даване с нещо като крал… А покрай това и с неговите миньони, слугини, домашни любимци… Сега, настанен в леглото, обграден от книги и ентомоложки атласи, отпращаш свитата и ме поканваш да седна наблизо.

ТОЙ А това е пеперудата Монарх! Следят миграцията на монарха, затова им слагат тези стикери – те не пречат на полета. Миналата година аз самият отгледах от яйца 3 пеперуди монарх.

ТЯ Монарси в плен?

ТОЙ Добрият монарх е винаги в плен…

ТЯ (Смях) Защо?

ТОЙ Защото така. Но дори и роден в плен, той е способен, да пропътува огромни разстояния! В състояние е да прекоси континент, океан. Миграциите им са вълшебно зрелище – милиони огнени пеперуди в дрейф.

ТЯ А защо Монарх?

ТОЙ Може би защото е завладял огромни територии. Силен, с дълъг живот, с изумителна биология… А иначе, защо сме нарекли пеперудата Адмирал – Адмирал, Дяволската пеперуда – Стражар, а Дневното пауново око – Пеперуда-крал?

ТЯ Произвол и поезия!

ТОЙ Ние сме склонни, да забравям колко важни са случайни неща. Виждаме Ананке с вретеното, богинята на необходимостта и принудата, навсякъде. Винаги искаме някой да внесе ред, аподиктическа връзка… Легитимност … Може би затова толкова често бъркаме Темида с Ананке. А ти … ти си точно като малко момиченце, което е ужасно неспокойно и никога не мирясва. Единственото, което знам, е, че един ден ще пораснеш, ще ме разбереш и ще ме намразиш.

ТЯ Де да бях толкова наивна! Имам в живота си достатъчно неща за мразене! Нуждая се от теб, за да те обичам.

ТОЙ (стене) Не искай толкова много от мен. Нали помниш какво казал Краля на Малкия принц: един добър крал винаги знае какво да поиска от своите поданици … Виж, току-що се признах за твой поданик.

ТЯ Ти не си ми поданик. Ти си крал, а аз материк, населен с кръвожадни диваци, които трябва да победиш.

СЦЕНА 10 – я да си…

ТЯ Свалянето от системи е сваляне от кръста. Този път задълго. Днес прегръдката ти е толкова силна, че мога да чуя биенето на сърцето ти. Потиш се. Трябва да сменим тази риза. Вън денят е повит с тънка пелена пресен сняг, като бебе. Искам да те преповивам като бебе също, а и тази безнадеждна вяра, че всичко ще е добре много скоро. Не мога да откъсна ръцете си от теб, чувствам се толкова добре тук, сега, че почти съм забравила в какво съм се забъркала. След 15 минути трябва да седя мобилизирана, с ясен ум и нащрек, с готов за запис диктофон, затъкнат в жартиера, в един малък бар на Шишман, където трябва да се появи поредният тип с неясни намерения, желаещ да не цитирам с името му, а само непроверимата информация, която желае да ми сподели.

ЕФЕКТ (уличен шум, той говори нещо за Хилдегард фон Бинген)

ТОЙ Композициите на Хилдегард са внимателно съгласувани мелодия и думи, интересен е и начинът, по който се появява образът на женското и женственото в химните на Хилдегард, посветени на Дева Мария. В този репертоар Мария е представена като архетипна Свещена жена, женственото е лице на творението и огледало на божествената красота в съзвучие с най-древната традиция за богинята-майка.

ТЯ Първа разходка от доста време насам. На път за вкъщи дълго ми говориш за Хилдегард фон Бинген, нейният трактат за женската хигиена и женския оргазъм. А после дълго стоиш пред леглото ми в спалнята и вглеждаш в него. А после – в огромното огледало над него. А ето ме сега и мен сама в компанията на това огледало. Тази вечер мога само да треперя. От студ, от страх, от страст, от срам. Цялата спалня мирише на теб, на тази смесица от тамян, мирта и смърт, която попива в дрехите ти докато сновеш между Света София и Свети Йосиф, за да кръщаваш, опяваш и жениш. А аз се чувствам се жигосана, окована в непорочен пояс, напъхана в балетна фустичка и накрая обута в терлици-зайци. Съвършено капитулирала! И това е така непоносимо унизително и болезнено! Превърнала съм се в един самоходен спазъм. Искам си живота обратно! Искам просто да изляза, да ида при старите образи в Жул Верн, просто да смуча коктейли, да пуша, да дрънкам глупости, да беснея, да се смея.

 

СЦЕНА 11 – Жул Верн

ЕФЕКТ (шумът в „Жул Верн“, музика)

Приятел 1 – Къде се изгуби бе мила!

Приятел 2 – Чухме, че си станала набожна.

Приятел 3 – Ами ако проклетията е религия?

Приятел 4 – Ох, не с лошо!

Приятел 5 –  На нетленен, тленно му не трЕбе / Умертника ни пие, ни па Ебе / Он само се премета по небето, / не го вълнува ни джолана, ни прасето. / Понекогаш обаче се явява / и убаво да ви уплаши се надява…

ТЯ Та ти си почти Вийон!

ЕФЕКТ (смях, тръшване на врата)

ТЯ Шалът ми така вони на пушек, че трябва да ме арестуват само заради това. Нищо вече не е същото, а какво е точно, не знам. Май само с тебе нещо ме свързва, а то е – сладко пропадане в нищото.

 

 

 

СЦЕНА 12 – Апория

ТЯ Разходка втора: Ако искаш, достъп до устата на някого, най-добре пробвай с ягоди на пейка в парка! Паркът е пълен с хора, гледат ни. Най-симпатични са онези монахини от Ордена на Вечното Обожание. Кимат ни така тържествено!

ТОЙ Кажи ми, как напредва работата ти?

ТЯ Не напредва.

ТОЙ Защо?

ТЯ Информаторът поиска, да му стана гарант на заем в замяна на документите. И когато отказах, опита се да ги продаде на една медия зад гърба ми. Случайно научих, защото редакторът там ми е приятел.

ТОЙ Гадно. И?

ТЯ Получи отказ.

ТОЙ Какво нищожество! И сега какво?

ТЯ Сега съм по средата на нищото!

ТОЙ Спокойно. Ще се справиш. Не е нужно толкова да се грижиш с мен. Може дори аз да съм ти от полза.

ТЯ И как, питам се?

ТОЙ Бих ти услужил с книги: Кант, Ницше, Вебер… Парадоксите на Държавата не са от вчера, знаеш.

ТЯ Само дето има една подробност: Кант, Ницше, Вебер са живяли във времена в които Държавата все още е съществувала. Книгите ти не са актуални.

ТОЙ Какво искаш да кажеш с това?

ТЯ Гледай! Една пеперуда иска да си хапне с нас!

ТОЙ Aporia crataegi (апорИя кратЕдзи)– така се казва… Може би защото прилича на малък, летящ пъзел.

ТЯ Апория – каква хубава дума!

ТОЙ Помниш ли мита за Порос, Пеня и Ерос? Пеня, детето на бедността, обладава пияния Порос, олицетворението на изобилието, против волята му, и от тази обречена страст, от това отричане от изобилието, от a-Poros-а, се родил Ерос.

ТЯ (на себе си) Почти като нас. През примката на тази невъзможност, затягаща се около мен, мога да видя лицето на Властта за която пише в книгите, но умножена и усилена отвъд всякакви човешки граници. Това е, което виждам сега, и съм ужасена и възхитена в същото време.

 

СЦЕНА 13 В парка под дъжда

ЕФЕКТ (park noises and rain)

ТЯ Разходка трета: пиене на чай по време на дъжд в градински павилион. Имам нов „малък“ проблем – някаква странна фирма е купила целия етаж на сградата в чиято мансарда живея и сега ме изнудва да я продам. И то на жалка цена. Всъщност, не ми пука. Никога не съм била така щастлива. Пъхам крака си между твоите.

ТОЙ Продължавай. Харесва ми.

ТЯ Знаеш ли, че първият чорап в света е произведен от Дюпон?

ТОЙ Дюпон, който през войната е произвеждал парашутите, такелажите и другите военни артикули?

ТЯ Мхм. Същият. От същия материал при това.

ТОЙ Трябва ли да съм нащрек?

СЕРВИТьОРКАТА (прекъсва ги) Внесли сте напитка отвън. Това не е позволено.

ТЯ Но това е колоидно сребро!

СЕРВИТьОРКАТА Ще трябва да освободите масата.

ТОЙ Това е просто светска модификация на светената вода, госпожице! Можем, да понапръскаме и да попеем „Радуйтеся людие“!

СЕРВИТѝОРКАТА (пръхти)

ЕФЕКТ (проливен дъжд, звук от гоненица и смях под дъжда на фона на Доуланд)

ТОЙ Спри! Ела тука! Забравяш, че тревата за мен е смърт!

ТЯ Няма.

ТОЙ Идвай веднага!

ТЯ Не и докато ме гледаш така?

ТОЙ Как?

ТЯ Плашиш ме!

ТОЙ Не те плаша. Забавляваш се.

ТЯ Напротив. Но няма да спра да тичам през трева и да сядам по пънове, само защото теб те е ухапал кърлеж!

ТОЙ Край на тичането, малката! Вдигай роклята!

ТЯ Какво?

ТОЙ Спокойно. Само да те проверя. За кърлежи.

 

СЦЕНА 14 – Бездни

EFECT (Gesualdo в домашна атмосфера – меки домашни шумове, шумолене на хартия, звън на порцелан, летни шумове през отворения прозорец)

ТЯ Апория – тази дума не ми излиза от главата напоследък. Властта е апория –неразгадаем пъзел, лабиринт от слепи коридори, сложна машинария, привеждана в действие от невидими бесове… А може би богове? Небесни тела? Срещу какво се бунтувам, всъщност? Зло ли е Властта или е нещо отвъд доброто и злото? Невъзможна, тя просто някак работи. На пристъпи, на пориви. Властта, тази сила прекършваща воли, променяща животи е нещо, напълно лишено от разум и в същото време така добре го имитира! Може би в опита си да я проумея не би било зле да те послушам и да почна с твоите старомодни книги, а не с фактите за нейната несъстоятелност с които непрестанно ме затрупват.

ТОЙ (свирейки) Както сигурно знаеш, Джезуалдо е бил просто благородник в началото… Но един ден хванал жена си в невярност с най-близкия си приятел, убил ги и обезобразил телата им… Бил съден и осъден, да живее само в един от дворците си (другите били конфискувани)… Но това не се случило… Защото той заминал за Флоренция… и започнал, да изучава новият стил в музиката. А после се оженил за сестрата на един кардинал… Но никога не живял с нея защото тя имала инцестна връзка с брат си, кардинала. Торквато Тасо, който бил влачен по съдилищата за педофилия, е писал поеми за нея… А преди това и за първата жена на Джезуалдо… А Джезуалдо е имал и специален слуга, който го е топлел с тялото си в зимните нощи… Спял с него, един вид… Имал е и алхимическа лаборатория, но това било обичайно за благородниците по това време…

ТЯ Иска ми се, да те попитам, как се случва така, че възвишеното се оказва винаги толкова близо до долното, до пропадналото. Ако двете са толкова близо, тогава къде свършва светът на човешката злина и започва жестокото царство на чистата Природа? Или човешката злина е също природа? Искам да те попитам също, ако Бог е мъртъв, то кой, какво е заело мястото му и се намесва в писането на човешките закони? Искам, да те преследвам безмилостно по пътя на собствената ти логика, докато не разбера кой си и в какво точно вярваш… Но оставам тиха, благодарна и покорна, защото знам, че какъвто и да си, който и да си, успявам, да опазя разсъдъка си само благодарение на теб; само благодарение на това, че днес съм жената на Джезуалдо, а вчера бях Ондин, а утре ще съм може би Таис… Ти си въздуха, който дишам, когато няма въздух, ти си светлината и магията в Ада на разомагьосаността.

ЕФЕКТ (рязък преход от Gesualdo към Xanthippe на Telemann)

ТЯ Каква е сега тази Ксантипа?

ТОЙ Ти си просто инквизитор! Не обичаш ли Телеман?

ТЯ Това просто Телеман ли е или твоя проклет изтънчен начин, да ми кажеш нещо неприятно? Ти внезапно мина на Ксантипа. Защо? Да ми намекнеш, че съм се превърнала в поредната, една от многото в твоя харем от Ксантипи – църковния хор? (на себе си) Боже, не вярвам, че го казах! Свършено е с мен!

ТОЙ (смее се) Репетирам! Чака ме концерт след дълга пауза. Но виждам наченки на себерефлексия. Това е добър признак. Заради Кснатипа Сократ е предпочитал момченцата, но ти не си Ксантипа, ти си по-скоро другата, Диотима.

ТЯ (на себе си) Спасена! Отново!

ТОЙ И все пак, защо не ме забелязваше, докато бях здрав? Не аз, болестта ми те прелъсти.

ТЯ Сега пък ти ставаш параноичен. Забелязвах те и още как! Ако искаш да знаеш, забелязвх всеки дребен детайл. Забелязвах че си започнал, да решиш косата си надолу, върху челото. Не го прави! Прави лицето ти квадратно. Забелязах също, че понякога излизаш на сцената с неизгладена риза и с такова изражение на лицето, че публиката би си помислиla, че си почнал да пиеш… Забелязвах всичко и никога не съм спирала, да се питам, защо? Какво още да ти кажа? Да те помоля, да не прекалваш с колоидното сребро? Защото ако развиеш аргироза и се оцветиш в синьо, ще трябва да развия аргироза и аз за да не си единственият син човек в града.

ТОЙ Винаги успяваш да ме разсмееш, но признай си, харесва ти да съм безпомощен. Не? Всички сте еднакви.

ТЯ Кои са тези „всички“? Не ми пука за “всички”. Никога не съм и няма да поискам някого безпомощен, особено теб!

ТОЙ Ела. Искам, да ти покажа нещо, което не си виждала.

ТЯ Асиметрични пеперуди? Това не може да е истинско!

ТОЙ Съвсем истинско е. Учените го наричат „гинандроморфия“. Едната половина на организма е мъжка, а другата – женска. Тези са получени в лабораторни условия, но макар и рядко, се срещат и в природата. През Средновековието тези същества биха били изгорени като дяволски изчадия, но сега са просто ключ за учените към тайните на пола. Полът на всяко същество е предопределен почти от мига на зачеването му – в мига в който оплоденото яйце се раздели на лява и дясна половина. И двете половини са или мъжки или женски, но понякога така се случва, че едната е мъжка, а другата женска. И те продължават, да се развиват като такива в остатъка от живота на съществото.

ТЯ Това е толкова шизофренично… и красиво!

ТОЙ Това е Природата. Нали помниш Пира на Платон и по-специално речта на Аристофан за Ерос, обединяващ нашите разкъсани половини в едно тяло? Ето ги тук половините обединени!

ЕФЕКТ (music)

ТЯ Сега съм спокойна, погълната от работа. Властта е странна материя. Опитвам се да я опозная, но вместо това пропадам в Ада на Непознаваемото, където „горе“ може би е „долу“, „черното“ е „бяло“, а „разумно” и „законно” са две напълно невъобразими неща! Балансирам на ръба на най-дълбоката пропаст на този Ад, а трябва да направя още една стъпка – в най-студеният студ, в най-мрачният мрак – и това, само за да открия, че Непознатото е може би Непознаваемо. Ти си единствената ми светлина в този мрак. Единственият ми ориентир. Какво ще стане ако те изгубя?

 

СЦЕНА 15 Сблъсък

ЕФЕКТ: оглушителна гръмотевица

ТЯ Разходка номер пет.

ТОЙ Какво е сега това фередже на лицето ти?

ТЯ Не е фередже.

ТОЙ За бога, какво е това на лицето ти?

ТЯ Припаднах на стълбището. Ужасно, нали?

ТОЙ Все едно са те били.

ТЯ Всичките ми зъби са на мястото си. Това е по-важно. Ехей, дай си ми шала!

ТОЙ нямаш нужда от шал в тази жега. Пък и харесвам синината ти.

ТЯ Ти си луд! Не искам никой да ме вижда така!

ТОЙ Но аз искам! Нека си мислят хората, че бия жената!

ТЯ Как да го разбирам това? Ти си извратен!

ТОЙ Не бъди толкова изненадана! Даже ти харесва! (шепне) Крехкостта ти ме побърква. Искам, да те унищожа!

ЕФЕКТ (хаотични шумове и припокриващи се монолози)

ПЪРВИ ЕКСПЕРТ [3]: Лаймската болест е свързана с различни психиатрични проявления. Borrelia burgdorferi може да предизвика симптоми, подобни на шизофреничните и на биполярното разстройство. Вярва се, че възпалението, което съпътства инфекцията, води до нервнодегенеративни промени и шизофренни манифестации. (гласът заглъхва)

ВТОРИ ЕКСПЕРТ [4]: Предава ли се лаймската болест от слюнката на сърни или други диви животни (както сифилисът се предава от плъховете) или е човешко творение, оръжие за масово поразяване? Защо този щам бе открит толкова късно докато други са известни отпреди векове? Близнакът на лаймската, сифилисът, например, е познат от античността… (гласът заглъхва)

ТРЕТИ ЕКСПЕРТ [5] :

Този усложняващ фактор може да осуети приемането насериозно симптомите на моргелоновата болест. Както и да е, стотици автори са намерили връзка между лаймската болест и подобни, породени от кърлеж състояния и ментални болести като депресия, биполярно разстройство, халюцинации и параноя. Възможно е тогава, дори болният да има психиатрични проблеми в резултат на кърлежова бактериална инфекция, “делюзията” че от неговата кожа или под нея израстват фибри, изобщо да не е делюзия.

ТОЙ (трескавият му шепот на фона на хладните гласове на експертите) Чувствам го под кожата си… Животното под кожата ми… ИСКА ДА ИЗЛЕЗЕ!

ЕФЕКТ (“Exultet coelum” на Titelouze)

ТОЙ (шепне) Ти си чудовище. Ти ядеш мъже. Ти искаш всички мъже. Ти си война. Войната е курва. Ти си курва!

ЕФЕКТ (музиката спира внезапно и единственото, което се чува е трескавото потракване на пръсти по клавиатурата)

ТОЙ Хайде. Налагай. Бичувай ме. Измъчвай ме до смърт докато съм на пианото. Ти би измъчвала и ангел! Толкова нежна на вид, а отвътре чума! Като те погледна и виждам смъртта!

ЕФЕКТ („перкусията“ на пръстите по клавиатурата се превръщат в шума на градушка)

ТЯ Работният ми стол се превръща в електрически стол… Столът ми е като тези сгъващи се седалки в катедралите сред безкрайните, непосилни матини, лауди, прими, терци, сексти, нони и комплини…Столът ми се превръща в кораб, гордо наречен “Мизерикордия”. И сега този кораб акостирал в залива на тежък кошмар.

ЕФЕКТ (звука на Ницшеанския камшик)

ТЯ Влача се на колене в тъмното. Къде се дяна красотата? Може би съм се взирала в нея прекалено дълго и сега виждам само пукнатините в нея с всичката мръсотия в тях, всичките гнили вонящи места в които се въдят и тихо си живуркат всякакви гадини. Всичко това, което доскоро е било свобода, всичките красиви диалози и разходки сега ми изглеждат просто мръсотия… Цялата тази лудост, цялото това зло, което се опитвах да избегна, сега разпознавам в лицето ти. Това ти ли си наистина или е болестта ти? Може би злото е инфекция, която прихващаме в мига на раждането си. То ни превъзхожда. То ще ни надживее. Може би защото е ЕСТЕСТВЕНО!

ЕФЕКТ (преплитащи се гласове отново)

ГЛАС НА ЖЕНА-ФИЛОСОФ: „Болестта, тази сумрачна страна на живота, тягостно гражданство. Всеки, който се е родил има два паспорта – за царството на здравите и царството на болните. Ако и да предпочитаме да ползваме първия, рано или късно всеки от нас, макар и замалко, е принуден да се причисли към гражданите на тази другата страна.
ГЛАС НА ЕКСПЕРТ: Колкото повече научавам за лаймската болест, толкова по-мистериозна изглежда. И не толкова болестта сама по себе си, колкото отношението към нея… Лаймската болест е политически проблем и не само защото кърлежите са кръвосмучещи…

ГЛАС НА ПОЛИТИК: Проблемът с кърлежите ескалира. Това изисква ресурси. Законодателството предвижда създаване на консултативен комитет, съставен от изследователи, адвокати-застъпници и агенции на пациентите, както и координиране на подкрепата за разработване на по-добри диагностични тестове, наблюдения и изследвания. Трябва да се предприемат неотложни действия в борбата с кърлежите.

ГЛАС НА АКТИВИСТКА [7]: Много от нас са изпитали страданията и трагедията на това заболяване. Трагедията обаче често не се дължи на самата лаймска болест, а на политиката, прикриването, интелектуалните интереси и пристрастността, които често са много по-голяма заплаха за организма… която бихме могли да преодолеем единствено ако свалим маските напълно.

ГЛАС НА ЖЕНА-ФИЛОСОФ: Този метафоричен похват внася наистина нещо ново в отколешната практика да сравняваме обществото с тяло – много дисциплинирано тяло, управлявано от „главата“. Това е доминиращата метафора за държавно управление още от времето на Платон и Аристотел, вероятно защото е много удобна, когато трябва да се оправдае потисничеството. Сравнен с тялото, авторитарният строй започва да изглежда неизбежен и неотменим. Рудолф Вирхов, създателят на клетъчната патология, предлага един от редките научно значими примери за обратната процедура – да си служиш с политически метафори, когато говориш за тялото.

ЕФЕКТ (плющене на камшик и стонове) ТЯ (пищи)
ТОЙ (смях) Хайде, хайде! Дай пак! С повече чувство! Обожавам това балистично сопрано! Искам те в моя хор, хахаха!

ТЯ (шепнейки като заклинание) Ако брегът не е спасение и морето не е страшно.

ЕФЕКТ (Inferno Fantasie / Reger)

 

ЕПИЛОГ

ЕФЕКТ (улични шумове в дъждовен ден)

ТЯ Черна пролет. Тъмнина от обяд – перфектен ден за първа среща след година раздяла. Градът е огромно ледено джакузи, чиито струи ме блъскат, докато те чакам на площада. Привличам погледи с неподвижността и цигарето си, но това сега не ме притеснява. Агорафобията така ме люлее в люлката си, че всеки миг ще припадна. Беше ми казал по телефона, че си добре, като изключим някои случайни припадъци. Каза ми също, че сега си в мир със себе си, което ми звучеше като капитулация, като отказ от мен, Войната. Не помня какво ти отговорих. О, ти вече си тук! Усмихваш се. Любов или омраза е това на лицето ти? Просто ще продължа да пуша. Ти не ме прегръщаш, коленичиш в локвите, за да вържеш вечно развързаната ми обувка. Спомням си, че и преди две години опита, но не успя, парализиран от треската. Сега се справяш.

ТОЙ Съжалявам за всеки ден в който съм бил хленчещ червей и съм досаждал на хората.

ТЯ За мен никога не си бил хленчещ червей. Болката просто се случва, знаеш… Просто тя е вече тук и трябва да живеем с нея.

ТОЙ Успя ли с книгата?

ТЯ Успях да я напиша. Може би ще успея и да я публикувам. А после и да оцелея.

ТОЙ А аз се лекувам с лекарство за некроза. Понякога бъркам реалността и съня. Питам хората наоколо за събития, които никога не са се случвали, а аз помня в детайли… Пътешествам до несъществуващи манастири в планината, пея с монасите по стари музикални книги… И това се повтаря. Живея в сън. Затова, още щом се събудя и веднага си казвам: “това не е сън! Не бъркай феномените с ноумените.” А ти, ти как си? / Мълчание / Не бъди толкова лаконична?

ТЯ Как бих могла да бъда? Старият и уважаван вестник за който пиша от 10 години беше купен от няква банка и закрит.

ТОЙ Да, чух за това.
ТЯ Е, сега пиша за друг. Но някакси съм се оказала собственик на дълг към друга банка. Която го е продала на някаква колекторска фирма. Която ме притесняват през ден по телефона и ме заплашва.
ТОЙ Бледа си и май ти е студено. Искаш ли да отскочим до катедралата? Няма никой там преди вечернята. Мога да ти посвиря. Акустиката в празната катедрала е друга!

ЕФЕКТ – Liszt – Consolation III

ТОЙ Помниш ли как се чудехме за имената на пеперудите; за странната хералдика по крилете им, дошла сякаш от някакви тайни ангелски регистри? Сега знам. Видях отговора през оптиката на болестта : те са илюзия, като всички митове те ни тласкат към спасение. Те са крилете, които ни помагат да се издигнем, да избягаме, да се преборим с паяжината… Те са порив за движение, дори когато сме изгубили посока и всякаква причина да се движим!

ЕФЕКТ ( Kyrie)

ТЯ ШШшшш, не поглеждай назад, любов! Дори в огледалото на органа не поглеждай! Тези криле не са спасение. Те са просто Майя. Тези летящи фантазми… Те са “обитатели на царството на въздуха и мрака”… Пристъпвайки в него, в това Царство ставаме поети-езичници, изгубени в удоволствието от пеенето… Спасение няма! Стъмнява се и става по-студено, но аз съм спокойна – намерихме се… оставаме заедно. Природата те иска обратно, поглъща мозъка, нервите, съзнанието ти, но ще остана с теб. Ще те последвам. Ще изчезна с теб.