Вече е ставало дума за това: интернет е замислен именно като инструмент за улесняване на човешката интелигентност. Знаем, че всяка работа по научен проблем и изобщо всяка творческа работа, започва със задължително ровене в алманаси и периодики и проучване дали някой вече не е работил по същото. Интернет наистина е незаменим за хората от интелектуалния авангард. Върнем ли се на статията на о райли за web 2.0 обаче, се уверяваме, че приоритетите на интернет отдавна вече са други – да носи печалби. Човешката интелигентност от главно действащо лице е сведена просто до фактор, който трябва да бъде експлоатиран в битката за оцеляване. Чие оцеляване? На компаниите-гиганти, разбира се.
Как точно става това? По какъв точно механизъм човешкият интелект започва да служи на машинния? В основата на всичко лежи структурата на web и един феномен, който тази структура обуславя, а именно: когато се добавя ново съдържание в мрежата, то бива откривано и посочвано с хипервръзки в други сайтове и това се случва многократно. Колкото по-интензивно се препраща в дадена посока, толкова по-здрава и добре работеща е „синапсната връзка“ в колективния мозък на web и толкова по-откриваем е ресурсът. Случващото се в машинна среда имитира точно това, което се случва и в човешкия мозък и по-точно механизма по който се случва т.нар. асоциативно мислене. Примери за успешното използване на този феномен:
– пробивът на Google като търсачка идва именно с PageRank, метод за ползване на линковата структура на мрежата вместо характеристиките на страниците.
– търговският портал eBay расте органически свързан с активността на потребителите си, в отговор на тяхните търсения. И изцяло в контекста в който се случват тези търсения.
– Amazon продава същите неща както и Barnesandnoble.com и получават същото описание напродуктите, мостри от обложките и съдържанието на продукта, както редакторски content oт продавачите, но както се казва, докато Amazon прави наука от въвличането на потребителите си в така нареченото „flow“ около продуктите, Barnesandnoble.com търсенето като че ли разчита на спонсорираните резултати.
– Wikipedia дошла на мястото на britanica online, е енциклопедия, списвана от потребителите си. Доста се спори за легитимността й като източник, а и наличието на цензура н е за пренебрегване. Истината обаче е тази, че не излиза от top 100 в мрежата.
Всичко това е прекрасно. Няма нищо по-хубаво от това, желани неща да бъдат вмъкнати в някаква „система на предметите“ и направени бързо и лесно откриваеми. Но! Без да съм непременно най-неатрактивния и некомуникативен представител на човешкия вид, започвам все повече да се чувствам като изгнаник вмрежата. Направо изчезващ вид! Мрежата, впрягаща моя ум, с цел да задоволи по-добре нуждите му, май по-скоро го ощетява, защото към днешна дата му предлага чрез Amazon: Harry Potter and the Deathly Hallows (Book 7), Harry Potter and the Deathly Hallows (Book 7) (Deluxe Edition); Train Your Mind, Change Your Brain. Но нека да не е Amazon. Нека е някой български портал, store.bg например? Там положението с „най-популярното“ е такова:
Преслава – Интрига; Ивана – Празник всеки ден; Folk Collection; Mature Gang Bang; Барби Принцесата и бедното момиче; Десислава – Сладки сънища; Exxxtraordinary Eurobabes 3; Planeta Hit Mix 4 – Mixed by DJ Jivko mix; Fassinating 1; Преобразете тялото си за 6 дни.
Говорим ли за впрягане на колективната интелигентност, разбира се трябва да споменем и блоговете – този може би най-прехвален атрибут на web 2.0. Без да се отклонявам сега в посока към тяхното humanreadable* съдържание, ще изтъкна отново машинната страна на нещата. „Динамичните“ (подплатените с база данни) лични страници, изместили напоследък статичните html сайтове са динамични не само поради всекидневното добавяне на ново съдържание в тях и възможността за обратна връзка, но и заради линковете (отново линковете), които са уникални и перманентни за всяка отделна въведена в базата данни порция текст и „нечупещи“ се за разлика от старите html-линкове. Невъзможно е да ви излезе съобщението error 404 за ресурс, попадналведнъж вбазата данни. Това са така наречените permalinks. Именно тяхната перманентност и уникалност позволяват потоците текст на блоговете да бъдат направлявани и посредством инструменти като RSS** така да бъдат омрежени, че в крайна сметка блогпорталите да се превърнат в нещо като гигантски усилвател на общественото мнение и среда в която могат да се разгърнат мащабни дискусии. Дали това се случва и доколко се случва немодерирано, е отделен въпрос.
Human-readable* се нарича запис, който е четим от хора. Един ISBN бар-код например представлява машинно четим запис, но съдържа и информация четима от хора.
RSS** е съкращенние от Really Simple Syndication. Това е семейство формати ползвани при сайтове с непрекъснато добавящо се съдържание, например новинарски блогове и представлява нещо като „абонамент“ за новостите, позволявайки им да се изливат в мига на своята публикация в лентата на нашия собствен блог.