Левиатан в кълбо от мрежи

Тази есен темата за електронното правителство отново беше актуална. Веднага щом на 21 септември излезе новината, че Министерството на Държавната Администрация и Административната Реформа е подписало с Хюлет Пакард договор за изграждането му, реших да поразровя българскоезичния web и да открия поне един текст или дискусия, дори съвсем неформална, или даже не дискусия, а единично мнение, макар и анонимно, некомпетентно, все едно какво за това, как евентуално би се отразило на обществото ни едно такова хибридизиране на технологиите с управлението. Сложен въпрос! В какъв аспект да си представяме отговора му? Под какъв ъгъл да гледаме, за да съзрем връзките? За някакъв нов вид услуги ли става въпрос, чиято наземност би следвало да ни накара да изискваме от технологиите справедливото им разпределение? За някаква огромна сделка ли, над чиято почтеност трябва да се замислим? Или трябва да мислим в съвсем друг мащаб, като за нещо далеч по-тотално и универсално от една мрежа за дистрибуция?

Но нека разгледам google-находките си, или поне част от тях, тъй като откритите ресурси са над 57,500! Повечето от тях наистина оставят човек с представата, че е-правителството, това са съвкупност от услуги за потребителите (доскоро граждани), електронен подпис и статистика. От пилотния портал – link – човек дори би могъл да научи кои ще са услугите, близо 20 на брой, в 3 сфери:

Обществени услуги за гражданите – данъчни декларации, търсене на работа, социални осигуровки, лични документи, регистрации на МПС, разрешителни за строителство и така нататък, та до библиотечни и медицински услуги.

Обществени услуги за бизнеса – социални осигуровки, корпоративни данъци, ДДС, регистрация на нова фирма, изпращане на статистически данни, митнически декларации, обществени поръчки.

Важни услуги от тип G2G (Government-to-Government) – електронна поддръжка на срещите на министерски съвет, електронно планиране и следене на изпълнението на държавния бюджет, в т.ч. и на двустранна комуникация с бюджетните организации; поддръжка на комуникациите между централната администрация и местните власти; информационния обмен между министерствата и подопечните им бюджетни организации; обща база от данни и знания и виртуално общо работно пространство за цялата публична администрация.

Останалата част от находките ми са старите, несекващите с години спорове по IT форумите, въртящи се главно около това, коя фирма ще подпише контракта? С Майкрософт ли ще го подпише? Ама има ли лобизъм? Компетентни ли са ЦАПК Прогрес? Саботьори ли са БАИТ? Откривам старите бури от възмущения относно реакционността (от технологична гледна точка), неизгодността (от финансова) на един договор с Майкрософт – и задължителната некомпетентност на спечелилите субсидии фирми. Не намирам обаче и дума за това как, макар и широка и добре развита, една евентуална мрежа за дистрибуция на обществени услуги би си останала просто мрежа, локална и приземена във всичките си точки… Или нека цитирам статистика Ален Дерозие: „самият ръст на една тотализираща Държава се дължи на мрежи за статистика, отчети, проучвания – но това не се вписва във фантастичната топография на тоталната държава.“ Тоест съвкупността от линии, свързващи точките на нашата мрежа, никога няма да се превърне /влее в непрекъснатостта на времето и пространството, в което живеем и в което се случва нашето общуване, тоест нашата мрежа ще остане чужда на това, което ни превръща от потребители в Общество.

Впрочем, композирането на политическата мощ с техническата не е новост. Пример за това ни е оставил още Плутарх, описвайки как Архимед демонстрира пред царя на Сиракуза, Херон, доказателство на твърдението си, че при наличието на опорна точка би могъл да повдигне огромна тежест. Да, Архимед с помощта на своя скрипец преобръща не само съотношенията между механичните сили, но и съотношенията в политическите сили – Херон го наема да строи обсадни машини. Без помощта на науката суверенът би бил принуден да се справя сам със социални сили многократно превъзхождащи го, но с нейна помощ придобива страховита власт. Нима нещо се е променило?

Всъщност, нещо се е променило: Плутарх не забравя да напомни божествената природа на Архимедовия интелект, възвишеността на човешкия ума изобщо, надхвърлящ всяка профанност и приложимост на откритията му в политиката и дори в занаятите.

Променило се е това, че сме престанали да се уповаваме на интелекта и на възвишеността на ума си. А се налага, ако не искаме предварително да проиграем оцеляването си сред машините, които сами създаваме.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.