В текста от миналия брой стана дума за актуалния термин Web .2. Реших да проверя колко от десетките хиляди ресурси в мрежата засягащи темата са на български, но показаният от Google резултат бе отчайващ! Така или иначе, преди да се впусна отново в наблюдения над web 0.2, редно е да припомня набързо web 0.1 и по-точно комерсиализирането на този иначе некомерсиален инструмент – браузъра, Нетскейп -, изобретен в сърцето на Европа през 1990 за улеснение на учения свят.
Самата култура на мрежата възниква десетилетие преди самата web. Това се случва покрай един от първите протоколи за публично общуване – Usenet* и се развива благодарение на опита, натрупан през годините самоорганизация на мрежовото общество. Дериватите на тази култура повечето от нас вече познават под една или друга форма. Както може да се очаква, около нея вегетират и куп мъртви души на правителствени грантове, бълнуващи неспир за киберкултурата на бъдещето (това в Европа поражда т. нар. „net art“), а комерсът пък, в желанието си да я експлоатира, измисля чудеса като Electronic Frontier Foundation (виж по-долу), списанието „Wired“ , а също и загадъчния израз „Information Superhighway Информационни магистрали“, станал популярен в Америка по време на администрацията на Клинтън и Гор, след като феноменът на киберпънка бива внесен от Европа.
Но как точно комерсът се сдобива с власт над мрежата? Това е дълъг и бавен процес, но началото му е поставено с обнародване на някои документи.
През 1994, в годината на “републиканската революция”, научния фантаст с крайно дясна ориентация и говорител на Американския Конгрес, Нют Гингрич, одобрява програмата „Magna Cart или Chart, Харта? for the Digital Age“, пропагандираща радикално-монетаристската идеология и написана от корпоративните драскачи на Wired и EFF, Алвин Тофлър, Естер Дайсън, съветника на Рейгън по научните въпроси Джордж Кейуърт и още някои други. Друг документ, касаещ същата „култура“ и цитираш щедро тази същата Магна Карта, е появилата се през 1995 „КАЛИФОРНИЙСКА ИДЕОЛОГИЯ“. Нейни автори са англичаните Ричард Барбрук и Анди Камерън, а е публикувана, разбира се, във Wired. Всичкото това баене няма отношение нито към „кибера“, нито към „културата“, но пък рекламното изображение на модни младежи със скъпи компютри лансира представа, че тъкмо топ-менажерите, деятелите на рекламата, адвокатите и хай-тек занаятчиите са бъдещите стопани на киберпространството.
В това време, независимо от рекламите, киберпънкът все пак се развива и поражда своя субкултура, въртяща се около идеята за „крипто-анархия“, а в манифеста й, написан в края на 1980-те от един от основателите на шифропънка Тимъти Мей се казва, че добрата криптография може революционно да измени обществото посредством преминаване на всички икономически операции през Интернет, като това ще попречи на държавата да има контрол над тях и да взима налози. Новото общество ще е основано на абсолютната свобода, творчеството и доверието, а не на принудата.
Опошляването на тази философия става след влизането в играта на технически неграмотните, но затова пък амбициозни кибер-либертарианци, готови срещу парите на Гингрич да рекламират Мечтата (която в техния вариант е чисто и просто отмяна на държавната регулация на икономиката в мрежата), а най-одиозния епизод от тази история почва с намесата на „големите момчета“ от Global Business Network – един от онези полу-закрити клубове, управляващи западния корпоративен бизнес, групиран около частната компютърна мрежа Well. Аборигените от Юзнет безпощадно се присмиват на кибер-обществеността в Well заради техническата й неграмотност и претенциозността й, но повече от очевидно е, че киберпространството е на път да се сдобие с нов стопанин.
Пропагандистският орган на GBN е списание Wired (http://www.wired.com/), а лобистската му машина – Electronic Frontier Foundation (http://www.eff.org/) – псевдо-правозащитен център, възглавяван от топ-мениджъри на мулти-национални компютърни корпорации и кибер-либертария Джон Пери Барлоу, известен повече като текстописеца на групата Gratefull Dead.
Да, тъкмо от страниците на Wired и благодарение на пропагандистите на GBN/EFF започва да се надува балонът с лъжите за незабавния рацвет на цифровата икономика чрез посредничеството на нерегулируемия пазарен капитализъм, за да се стигне през 2001 до спукването на dot-com балона и колапса на web 0.1.
Тъкмо от тези среди бива възприета и проприетарната философия на затворения код с цел превръщането на програмните продукти в стоки за широко потребление. Но заедно с това се появява и съпротивата, под формата на движение за отворен код, довело в крайна сметка до чиста проба технологична революция и парадигмата web 0.2.
Както се казва: продължението следва!