Фолксономия

Един неологизъм доби важност напоследък в мрежата. Това е думата фолксономия. Производна на други две думи – „folk“ (общност) и „taxonomy“, и служеща на някакви локални, вътрешно общностни нужди от класификация на нещата, тя лесно може да се обърка с това, което Дюркейм и Леви Строс наричат folk taxonomy. В действителност става дума за нещо по-различно. Фолксономията е лъжетаксономия – произволна и  ползваща за нуждите си неконтролиран набор думи, тя не е йерархично организирана номенклатура, тя е метод за организиране на съдържанието предимно в интернет среда, а целите й са строго локални – да категоризира и прави откриваемо съдържание вътре в сайта в който е възникнала.

 

Доколкото ми е известно, най-добрия пример за фолксономия си остава популярният сред любителите-фотографи сайт Flickr ( http://www.flickr.com/ ). На практика това изглежда така: посредством интерфейса на Flickr ползувателите прикачват като етикети една или две ключови думи към отделните единици съдържание (снимки) и тези ключови думи се визуализират под формата на линкове. Именно системата от линкове прави всяка единица съдържание в сайта лесно откриваема. Нещо подобно имитирам и аз в колонката си от известно време – добавям ключова дума отстрани на заглавието с цел да ориентирам четящия в разнородността на материята която обглеждам, но моята таксономия е двойно фалшива, тъй като ключовите ми думи не само са  произволни, но и не представляват линкове.

Но да продължа с фолксономията, с нейните положителни качества и недостатъци. Полезността на фолксономията се състои предимно в нейната отвореност. Тя възниква ситуативно, от долу на горе, в процеса на обмен и работа с всичките произтичащи от това възможности за конвергенция и асоцииране на несходни на пръв поглед неща. Тя е инструмент за откриване на нови сходства, на нови неочаквани метафори и дълбини от смисъл, ставащи явни само при някоя неочаквана близост. От поетична гледна точка това е добре, но фолксономиите си имат и явни недостатъци. Те се славят с ненадеждност и непоследователност. А всичкият този meta шум, произтичащ от полисемията, синонимите и инфлексиите изпъстрящи езика ни, обременява ползувателя и намалява ефективността на търсенето на информация. Независимо от всичко, за фолксономиите може да се каже, че са един от атрибутите на web 2.0. Познатата ни от старите html сайтове йерархичната система от директории и поддиректории изчезва, за да отстъпи място на плоските омрежени структури; вече няма дървовидност, има ризоматичност; няма хаос от папки, а безотказни, спретнати бази данни. Но това е фолксономията в рамките на един сайт. Интересно е да се помисли, как тя се отнася към алгоритмите на Google за търсене на ресурси в мрежата. Фолксономиите като инструмент за търсене не са част от www протоколите и изглеждат направо подривни спрямо статуквото на търсачките в глобалната мрежа. Абстрактно погледнато обаче, Google също е основан на една широка фолксономия. Как точно? Отново чрез ключови думи. Всяка страница в мрежата е откриваема благодарение на известно количество зададени предварително ключови думи, които ние вграждаме в мета-информацията в кода на страниците си. Това са думите чрез които искаме да ни откриват в мрежата. Тези мета-данни също могат да бъдат доста произволни, но за разлика от изложената на повърхността, видима фолксономия на Фликр, остават вградени в кода и невидими за очите.
Атрибут или не на web 2.0, фолксономията вече бива обговаряна като крачка към това, което най-често се свързва с появата на web 3.0 – семантичната web, тази web, в която софтуерни агенти (ботове) ще са в състояние да реагират на смисловото съдържание на страниците, достъпно доскоро само на хората.

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.