Web като платформа

В статията „Какво е web 2.0 – дизайн и бизнес модели за следващото поколение софтуер“ (http://oreillynet.com/lpt/a/6228) на изобретателя на термина web 2.0 Тим О,Райли, четем, че спукването на dot-com балона през 2001 не само не доказва несъстоятелността на мрежата като място за правене на пари, а тъкмо напротив – явява се признак за наличие на технологична революция, което ще рече, че мрежата сега е по-интересна от всякога, а начините за правене на пари в нея – повече и по-вълнуващи. Четейки О, Райли, оставаме с впечатлението, че именно правенето на пари е целта на революцията, а не освобождаване на мрежата от властта на парите изобщо и оставаме с усещането за нов балон. Остава и недоумението, как точно ще се правят пари след като понятието „производство“ май е поизгубило значението си в мрежата, а „собственикът“ е все по-неясен. Смяната на парадигми обаче, винаги внася смут и ни кара да се питаме как това ще ни засегне? Измежду губещите ли сме или измежду печелившите? За да разберем това, налага се да проумеем какво все пак О,Райли влага в термина web 2.0. Както много други модни меми, така и web 2.0 не е нещо ясно дефинирано, а е по-скоро набор от принципи. В случая – технологични. Ето например първият принцип:

Web като платформа.

Какво изобщо значи платформа в областта на компютрите? Това е архитектурата, рамката, структурата позволяваща на компютърните програми да се задействат и да вършат своята работа. Ролята на опорна рамка може да играе както самият хардуер, така и операционната система инсталирана на него или просто някакъв машинен език. Ако става дума за хардуера като платформа, то знаем, че на едно и също РС можем да се инсталираме една или друга операционна система (Linux или Windows) и тя да работи. Често обаче операционните системи се проектират така, че да пасват на точно определена марка хардуер. Така взети заедно, те от своя страна представляват също платформа, улесняваща работата на точно определени програми и правеща невъзможна работата на други. Дотук става ясно, че под платформа най-често се разбира набор от определени продукти, независимо дали хард или софт, но опаковани и предлагани на пазара от конкретен производител. Единствената цел на производителите в такъв случай няма да е нито качеството, нито съвместимостта на стандартите, а тъкмо обратно – доминация на пазара чрез контрол над тези стандарти. Например доминацията на Microsoft доведе до налагането на браузъра InternetExplorer. Netscape се опита да добие надмощие по същата схема, но се провали. За Netscape  изразът „web като платформа“ означаваше налагане на един продукт,  web-браузър например, а стратегията – ползване на пазарното надмощие за лансиране на скъпоструващи сървърни продукти, съвместими единствено с него. Затова пък  стратегията на

 

Google, новопоявилият се конкурент, бе съвършено различна и тъкмо тя спечели. Google започва да съществува като web приложение, което никога не е имало собственик, не е било пакетирано и продавано, а просто се е доставяло като услуга. Google не разчита на уловки, а на непрестанното си усъвършенстване, не налага никаква нужда от специално „портване“* към други платформи, а позволява да бъде ползвано на всеки компютър, като при това се оказва съвместим дори с програмки собствено производство, които никой друг освен нас не е виждал. Това на което разчита Google за разлика от своите конкуренти е компетентност от съвсем друг тип – компетентност при работа с бази данни. Google не е просто колекция от инструменти, а база данни свързана с тези инструменти. Без данни тези инструменти са безполезни, както без инструментите данните са неизползваеми. Тоест, успехът на Google идва от това, че успява да впрегне в матрицата си ресурси, в това число и съвсем отдалечени и незначителни, съставляващи обаче огромната маса web-съдържание.

Значи печелим! Никой вече не можеда ни изнудва, да ползваме точно неговия програмен продукт – програмните продукти са вече дислоцирани в мрежата под формата на услуги; старият, крайно досаден начин за рекламиране посредством грозни ярки банери, дразнещи pop-ups** и спам, стремително губи позиции за сметка на дискретната контекстна реклама, появяваща се ненатрапливо в поленцата на пощенските ни кутии и сайтовете, които разглеждаме в гугъл. Грубия, спъващ прогреса модел за доминация на пазара чрез контрол върху стандартите вече го няма, а копирайтът  поотпуска хватката. Самият О, Райли обаче реагира с негодувание (http://www.boingboing.net/2006/05/26/can_anyone_own_web_2.html) всеки път, когато някой използва изобретеният от него термин без изричното му съгласие, но това е друг въпрос. Това е, както сам той казва, предпазна мярка против злоупотреби и изопачавания на понятието web 2.0.

Следва принцип втори: впрягане на колективната интелигентност.

 

*porting – адаптиране на софтуера така, че да бъде използваем в среда за която не е бил създаден.

 

**рop-up ads или popups – форма за онлайн реклама под формата на прозорци, които се отварят в браузъра, целяща увеличаване на трафика и прихващане на имейл-адреси,

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.