Отворенстта е органично присъща на мрежата. Дори да си служим със собственически продукти като Netscape Navigator или Internet Explorer, ползването на мрежата е възможно благодарение на същите тези отворени протоколи с които Тим Бърнърс-Лий е разработвал инфраструктурата й през 80-те. В момента повече от половината достъпни сайтове ползват Apache сървъра, който е open source; по-голямата част от web-базираното динамично съдържание е генериран на open source езици като Perl, Python, Tcl. Отвореният код е вездесъщ и в неговите достойнства вече никой не се съмнява. Големите търговски портали, публични услуги и дори сайтовете на много държавни администрации са немислими без него, ето защо видя ли някой позакъснял, но ожесточен местен привърженик на движението да дава воля на своя операционносистемен расизъм, не пропускам да му задам следните въпроси: смяната на Windows с Linux сама по себе си прави ли невъзможен монополизма в мрежата? Гарантира ли например свободният софтуер и свободен достъп до базите данни върху които са изградени динамичните SQL сайтове, дошли на мястото на статичните HTML? В смисъл, не е ли възможен монопол тъкмо над данните и не е ли тази възможност достатъчен източник на тревоги? Кой може да си позволи скъп източник на данни, да си изстреля собствен сателит например? А кой се явява собственик на данните, генерирани от ползувателите на някои тукашни публични услуги?
Тези въпроси трябва да бъдат задавани и това не бива да се възприема като заяждане и саботаж на градивни (според инициаторите им) начинания, а като напомняне, че целта на движението за отворен код не е да победи Майкрософт в собствената му пазарна игра, а изобщо да смени играта – нещо, което разкрива не само нови възможности, но и дава нови, непознати до скоро поводи за тревога. Защото е наистина така: дори един лаик като мен знае, че йерархията, архитектурата на един SQL* сайт не позволява двустранен достъп до базите си с данни. Защото чрез софтуера, превърнат от стока във web-базирана услуга пазарът вече не може да бъде манипулиран, но изкушението за данните остава. Още повече, че въпросът със собствеността и контрола над данните очевидно не стои никак просто. Защото работеща програма може да бъде написана от всеки, дори от дете, но източник на съдържание не може да си позволи всеки. Колкото до контрола, при данните той не само е възможен, но е и необходим, особено ако става дума за скъпи данни или такива, чието ползване с цел печалба е подсъдно. Контрол над данните означава и контрол над пазара и това определено не е ситуацията към която сме се стремили, но пък от друга страна какво би я предотвратило?
Погледнете копирайтната бележка в долния десен ъгъл на всяка карта която ви показва примерно сайтът MapQuest (http://www.mapquest.com/), доминирал доскоро в областта на картографията. Ще видите че всичките са собственост на NavTeq, TeleAtlas или на новите услуги предоставящи изображения от космоса. Тези компании са инвестирали по повече от половин милиард в закупуването на сателити. А NavTeq дори си позволяват откровено да имитират рекламното лого на Intel Inside с което правят сравнението си с хардуерния монополист Intel просто неизбежно.
Интересното е и че maps.yahoo.com и maps.google.com, които са open source, ползват същите източници. Те обаче са на пазара единствено благодарение на своята огромна компетентност в областта на събиране, агрегиране и лицензиране на данни. Представете си, че и MapQuest бяха позволили на своите потребители да коментират и да бъдат полезни, както например прави Google със своя специфичен „лека категория“ модел на програмиране, позволяващ му да се обогатява непрекъснато от малки разработки на самите потребители – интересни услуги и mashups, позволяващи базите данни на Google да общуват с базите данни на други сайтове. Например Googlemaps си комуникира със сайтове поддържащи бази данни с имоти за продан и даване под наем. А Google направи опит да обхване и телефонната система като ползва номерата на клетъчните телефони за идентификатори на gmail-сметките. Amazon пък, който за разлика от Barnesandnoble, освен, че позволява на ползувателите си да пишат ревюта за продуктите, да ги дискутират и оценят, поддържа собствен идентифайър наречен ASIN (Amazon Standard Identification Number), който си кореспондира с оригиналния ISBN регистър, традиционно предоставян от R.R. Bowker.
Очевидно, все по-голямо изкушение представлява налагането на пазара с някакъв клас данни: за самоличност, за местоположение, календарни данни за публични събития, продуктни идентификатори, имена на домейни. Ето защо е редно да не се забравя, че когато става дума за скъпо струващи данни с един единствен източник, игри в стила на Intel Inside съвсем не са изключени. А в другия случай, когато компанията печели от агрегиране на потребителите и превръщането в системни услуги на създаденото от тях съдържание, нещо и някой трябва да им гарантира ако не друго, то поне подобаващо признание. Защото какво би попречило на една система да е най-репресивна тъкмо към най-допринеслите за преуспяването и бъдещето й (и съответно имащи какво да губят) членове? Стои въпросът и за неприкосновеността на личните данни и собствеността на собствениците им над тях. Или както лаконично и изчерпателно Тим О’Райли очертава перспективите: „така както собственическото програмиране е довело до движението за свободен софтуер, така собственическите бази данни ще доведат до движение за свободен достъп до данните“.
*SQL – съкращение от Structured Query Language — най-разпространеният компютърен език, позволяващ създаване, обновяване и заличаване на данни от една система за управление на база данни.