В една от предишните колонки стана дума за web 2.0, за Тим О,Райли и за това,
как вече не можем да бъдем изнудвани от софтуерните компании, да ползваме
един или друг техен продукт, защото софтуерът се е превърнал от пакетирана
стока в универсална, web-базирана услуга. Стана дума също и за това, че едно
евентуално бъдещо освободително движение в мрежата би било движение за
отворени бази данни по начина по който доскоро това е било движението за
отворен софтуер. Нямам представа за бъдещето на отворените бази данни нито
дали е целесъобразно изобщо да бъдат отваряни, това, което ми се струва по-
интересно е, настоящето на отворения софтуер. Какво се случва с него в условията
на web 2.0? Отворен ли е web софтът? Необходимо ли е да е отворен, при
положение, че е вседостъпен и универсален? Какво изобщо означава отворен
софтуер и защо да е важно да е такъв? Нека припомня за всеки случай: отворен и
свободен е не безплатният и вседостъпен софтуер, а този, чийто код е достъпен за
изучаване и намеса от страна на всеки желаещ. Макар това да е привилегия от
която ние, редовите потребители, рядко се възползваме, отвореността на кода си
остава единствената възможност да установим, какво точно върши една или друга
програма – дали само това, което си мислим, че върши за нас или има и други,
неподозирани функции (които върши за някой друг).
Но ако ще си говорим за web-базиран софт, отворен ли е все пак той? Не, не е
отворен. Но защо, нали позволява на всеки ентусиаст да го дописва, подобрява и
доразвива с нови и невиждани досега приложения? Нима това може да се нарече
затвореност и спиране на прогреса? Освен това интерфейсът му не ни ли
позволява да публикуваме свободно произведенията си, свободно да общуваме, да
търсим одобрение, приятелства, известност? Всичко това е така и е чудесно, само
дето изобщо не означава софтуер с отворен код. Означава просто отворени
формати и стандарти, а те са средства за взаимодействие и организация на
интерфейса, нищо повече. Често разпространена заблуда е, че отворените формати
са присъщи единствено и само на отворения софт. Всъщност един собственически
софт със затворен код може да ползва отворени формати и да си остане
непоклатимо собственически. Ето един прост, даже изтъркан пример – отвореният
и известен на всички ни HTML формат е в основата на не по-малко известният с
комерсиалността си Internet Explorer, но работи също така и с некомерсиални
браузъри като Mozila Firefox. Просто в това е смисълът на отвореността – да
работи във всякаква среда и при всякакви условия. Не отричам, че отворените
формати са важни. Ето например една местна организация за отворени проекти (
http://openprojectsfoundation.org/?q=bg ), която се бори за правото на всеки да
общува с държавната администрация дори да е с компютър пуснат под Линукс.
Хвала, че някой се застъпва за тази наша така насъщна нужда, но да не забравяме
все пак главното, а именно, че отворените формати и стандарти са си отворени
формати и стандарти, а отвореният софт – нещо съвсем друго и това, което идва
на негово място – корпоративния web-базиран софтуер – е дори по-голям източник
на власт, още по-ефективен метод за скриване на изходния код от потребителя,
целящ да сведе възможността за декомпилация до нула. Защото ние не само сме
принудени да оставим доста информация за себе си в базата данни на всеки web-
портал в който се регистрираме, ние се прощаваме завинаги и с надеждата, да
разберем как работи за нас този алгоритъм, каква е възможността за
декомпилация (reverse engineering) на това нещо? Това за един програмист е
почти същото както фалшификация на прототипа на светото писание за един
религиозен зилот, но нима ние сме такива фанатици? Нима някой ни изнудва?
Напротив – подарява ни! Какво толкова ако и ние подарим в замяна себе си,
свободното си време, интимните си тайни и лични данни , съвсем безвъзмездно на
някой алчен печалбар, който без нас би си останал безработен писач на скриптове
за онлайн дневник на приятелката си или „идеалист“ даващ под наем банята си за
целите на IT бранша*.
* намек за Бен и Мена Трот, основателите на компанията Six Apart и за Джои
Ито – активист, предприемач-авантюрист и директор на японския сегмент на
Six Apart.