Поредната от серията големи покупки: гигантът Google купи
солидната маркетингова фирма Doubleclick, известна като една от
малкото оцелели след спукването на дотком-балона през 2001. Това
на свой ред дава повод за въпроса: самата Google балон ли е? Балон
или не, тази компания, специализирала се в областта на търсенето в
интернет и рекламата е преди всичко успешен бизнес, а своя успех
тя дължи на едноименната търсачка, чиято способност да
организира световната информация и да ни я предоставя под
формата на интересен резултат по време на нашите търсения,
изглежда почти безгранична.
Как точно Google съчетава комерсиалното (рекламата) с
некомерсиално (търсенето в интернет)? Както сам Сергей Брин –
един от двамата създатели на Google – отбелязва в статията си
„Анатомията на една шиокообхватна хипертекстова търсачка“ (
http://infolab.stanford.edu/~backrub/google.html ), мрежата силно се е
комерсиализирала; търсачките мигрират усилено от академичната
област към комерсиалната, а единствената последица от това е
влошаването на качеството на търсенето. Една комерсиална
търсачка е като черна кутия – какво точно тя ще върши за нас зависи
единствено от това, което реши собственикът й. Google обаче
твърди, че не е такава търсачка и заявява сериозни намерения в
областта на науката. Изглежда като че ли невъзможно
прозрачността и честната игра, присъщи на науката, да се съчетаят с
рекламната дейност, но така е само на пръв поглед. Ако същите тези
интелигентни, чувствителни към съдържанието на документите в
мрежата уеб кроулери* я кръстосват неуморно, за да събират
информация, която да ни предоставят после, то защо събраната за
самите нас информация, да не им послужи да ни предложат някой
продукт? Съвсем ненатрапливо и в контекста на нашето ежедневие –
под формата на линк в полето на нашия G mail или на страницата,
която сме отворили. Google дори не крие, че чете и съхранява
нашите писма, даже даже след като сме ги изтрили. Съобщава го,
макар и с малки букви, на всички, които си отварят сметка в G mail.
Ето все пак някои системни особености, превръщащи Google в
тъй плашещо добър инструмент:
Първо, Google е способен да ползва линковата структура на
мрежата, за да оценява важността (PageRank) на всеки един сайт по
броя препратки които водят до него. PageRank е число, стойност,
която се калкулира чисто математически и не зависи от ничий
субективен интерес и изразява вероятността на страницата ни да
попадне напълно случаен и незаинтересован потребител. Извежда се
дискретно и неумолимо на браузъра за всяка отделна страница.
Второ: повечето търсачки свързват текста на линковете върху дадена
страница единствено и само с тази страница, а не с ресурса, който
сочат. При Google не е така и това позволява откриването на
нетекстови документи, например картинки, видео и звукови
файлове.
Трето: Google е в състояние да обхване непрекъснато обновяващото
се съдържание в мрежата с цялата му езикова, лексикална,
синтактична, форматна нееднородност, да го обходи, индексира,
сортира и направи достъпно, т.е. – съумява да ползва ресурса,
създаван от другите, като при това се справя с цялата му хаотичност
и непредвидимост. Това освен да ни изпълни с възхищение ни кара и
да се питаме: как точно Google чисто юридически успява да си
уреди отношенията с околните? Например как стоят отношенията с
издателствата на книгите, скенирани и предоставени ни за
разглеждане в проекта GoogleBook? А отношенията със
собствениците на стратегически важни бази данни като например
TeleAtlas? GoogleEarth не показва тези места на картата, където има
военни обекти, но пък ако чисто технологически може да се уреди
информационно затъмнение, когато това е уместно, то защо да не
може и в друг случай, под формата на най-откровена цензура? Ето,
нека вземем конкретен пример: от Google-лексикона в ред страни
изчезват някои думи и имена: White Nationalism, Nazism, Holocaust
denial – в Германия и Франция, Falun Gong – в Китай, всичко
свързано с критика на сциентизма вАмерика. Може би така трябва,
но каква тогава е радостта от притежаването на една наистина
свръхмощна търсачка? Какво я отличава от всяка друга една
комерсиална търсачка, готова да свърши за нас единствено това,
което реши собственикът й?
…
*web crawlers – това са програмки, изкуствен интелект, чието
предназначение е да претърсват автоматично мрежата за нови
ресурси.