Понятието “стандартизация” свързваме преди всичко с разни скучни технически и административни области, които не биха могли да просъществуват без работните страни да са постигнали предварително помежду си желаното ниво на съвместимост и сходство с цел улесняване на общуването и договарянето помежду си. Поне в областта на техниката, приемането на една или друга спецификация (съвкупност от технически показатели на даден продукт) за стандарт става в открито съревнование между други подобни спецификации и се издига за стандарт най-добрата. Това е задължително, тъй като победата на най-добрия логично води не просто до индивидуална печалба, а до печалба за всички страни.
Стандарти има и в такива области каквито са образованието, комуникацииите, човешките отношения. Като че ли на всевъзможните стандарти се крепи цялата ни цивилизация, ето защо е хубаво, когато стандартите са повече от един и всеки може да избира своя. Става ли дума за глобални стандарти обаче, иде реч не просто за превръщане на нечии постижения в глобална ценност, но и за упражняване на глобална власт и диктуване на пазара. Каноничен пример в стремежа към глобална власт, разбира се, е компанията Майкрософт и не е нужен особен повод да се сетим за това. Поводи обаче непрекъснато има. Последният е миналото наскоро гласуване за глобални стандарти на Международната организация по стандартизация ISO. Пореден провал за Майкрософт (ако броим за провал и Vista) макар и не окончателен, тъй като гласуването тепърва трябва да се повтори през февруари идната година в Женева. Международната Организация по Стандартизация е отхвърлила разработената от Майкрософт спецификация Office Open XML, която, в интерес на истината е предназначена за работа с електронни документи от рода на меморандуми, презентации, доклади, книги, карти, диаграми, текст и прочие. Имайки предвид сферата на приложимост на подобна, основана на файловия формат XML спецификация, (в държавните администрации например) съвсем не е трудно да си представим страховитото настървение, което Майкрософт е вложил и тепърва ще влага в битката за налагане на своя стандарт.
Вече е ставало дума и по друг повод, колко несериозно и недалновидно най-малко от гледна точка на сигурността на една държавна администрация е да ползва програмни продукти на Майкрософт. Всеизвестно е и, че майкрософтският стил на програмиране е ориентиран към масовя потребител и като такъв е подчертано декоративен, подчертано приветлив и загрижен потребителския интерфейс да не уплаши и най-малограмотните потребители, но твърде малко загрижен за интегритета на самата операционна система. Това прави продуктите му негодни в сравнение с продуктите от семейството на UNIX за приложение в сериозни области каквото е държавното администриране. Известен е и стилът с който Майкрософт се опитва да налага тези свои продукти въпреки очевидната им негодност. И въпреки че не е изневерил на стила си да побеждава благодарение на съмнителни лобита и в случая с налагане на Office Open XML за стандарт и въпреки всеобщата неприязън която будят комюникетата, съобщаващи каква голяма поддръжка получава Майкрософт, изкушените ще са вероятно отново повече, защото никой не смее да гарантира отсега провала на Майкрософт в Женева през идния февруари.
За тези, които няма да посетят блога groklaw.net, http://www.groklaw.net/article.php?story=20070904082606181 ще спомена само, че в гласуването на ISO участва и Българска комисия, редом с представителите на още 51 страни. Българската комисия е гласувала в полза на Майкрософт, заедно с Азърбайджан, Армения, Бангладеш, но и Норвегия, Германия, Швеция, Австрия. “Против” са били Китай, Индия, Бразилия, Канада, Франция.