Какво всъщност представляват имената на домейни в интернет? Защо те, с цялата си видима произволност се оказват тъй важни? За да си обясним това, нека си припомним първо начина по който работи интернет за нас. Всяка една наша заявка, целяща достигане на съхраняваща се някъде из интернет информация, е свързана с посочване от наша страна на адреса на който тази информация се съхранява и в съответното й подаване (сервиране) от страна на сървъра. Адресът на сървъра пък представлява не друго, а труднозапаметим набор числа, подобен на телефонните номера – т. нар. IP адрес. Например четимото и лесно запаметимо от човешка гледна точка en.wikipedia.org се свързва с универсалното от машинна гледна точка, но трудно запаметимо 66.230.200.100. Никой от нас не пише 66.230.200.100 в браузъра си, всеки пише просто wikipedia. Имената на домейни са въведени за улеснение на хората, не на машините, но за да не настава системен хаос, машините също не бива да бъдат затруднявани.
Споровете около домейните на кирилица като че ли се въртят именно около техническата трудност това да се осъществи.
Какви проблеми биха възникнали?
Може би не най-същественият, но най-очевидният е този, свързан с графичното подобие на някои латински и кирилически букви. Написан с кирилица руски домейн например е визуално неотличим от домейна на Парагвай, написан на латиница, въпреки съвършено различните си машинни кодове. Намаляването на риска от недобросъвестно регистриране на имена на домейни, злоупотребяващи тъкмо с графичното подобие, е времеемко начинание, това обаче не разколебава Русия в настояването да разполага с домейни на кирилица на ниво суфикс до месеци. (В Русия вече съществува домейн точка.com, но окончанието, забележете, все още е на латиница.)
У нас спекулантите също не спят. Новооснованата компания Uninet предлага (експериментално) имена на домейни с окончания ‛.бг‛, ‛.инфо‛, ‛.име‛ месеци преди официалното одобрение на идеята и рискува да я компрометира, преди тя да е доказала (не)състоятелността си. Рискът и сложнотиите, както вече споменах, са чисто технологически и, казани на технически, език биха звучали така: ‛промени в root сървърите DNS софтуера.‛ Каквото и да значи това! Според бързаците от Uninet това може да се уреди само с добра воля от страна на локалните доставчици и малко код. Не че цената на домейните, които Uninet предлагат, е висока, май дори се понижава, но все пак, преди да си закупите домейн (или два) на кирилица, попитайте някой, който вече го е сторил, дали неговият доставчик иска да променя нещо по системата си за имена на домейни, за да си ползва той новата придобивка.
Освен това: дори проблемът да бъде решен на ниво квартални доставчици, какво ще стане с достъпа на глобално ниво? Каква ще е видимостта на сайтовете от чужбина? Как един домейн на кирилица би бил достъпен примерно за един потребител в Северна Америка? Но тук съвсем резонно идва въпросът: кому е нужно това? Главната ценност на Интернет, глобалният достъп, очевидно не влиза в ценностната система на част от човечеството. Трябва ли това да бъде зачитано? Очевидно! Ако някой желае сайтът му да бъде видим донякъде в Русия, Индия, Израел, Иран, изцяло в Китай и Южна Корея, но не и в целия свят, защо не! Стига да не иска това и от другите.
И ето че неусетно проблемът се изплъзва от сферата на технологичното. И рискува да попадне в плитководието на ‛нима и ние не сме дали нещо на света‛ и около това, ‛доколко културно оправдано е англосаксонският свят да натрапва латиницата си на кирилическия‛. Да оставим настрана патоса и известния и на учениците факт, че латиницата на свой ред е била натрапена от романския свят на англосаксонския. По-същественото в случая е, че с проблема с имената, респ. с достъпа до информация на глобално ниво, не е редно еднолично и без международна намеса да се занимава американската организация ICANN*, била тя най-некомерсиалната в света – ситуация, изтъкната на гореспоменатия Форум като неприемлива.
*1ICANN (Internet Corporation for Assigned Names and Numbers) – американска некомерсиална корпорация, създадена през 1998, чиито задължения включват и управлението на имената на домейни и IP адреси.