Как става така, при положение, че именно общуването е залегнало в същността на новите медии? Не е възможно да има само говорещи и само слушащи в това тъй омрежено пространство, блогосферата, дори само поради факта, че комуникацията е еднакво възможна във всичките точки на тази мрежа чисто технически: първо, защото всички потребители са въоръжени с една и съща динамична ‛машинка“, скрипта на блога и второ, процедурата по добавяне на събеседници в лентата е максимално улеснена и неопосредствана. Обхванатото от омрежените потоци на блогинга пространство би следвало да не е просто поредното средство за масово осведомяване, а инструмент на демокрацията, колективен организатор, колективен пропагандист, ловец на бъгове в Системата и каквото още утопично се сетите. Наистина, цяло чудо е, че този инструмент, блогът, съществува, утопията обаче лесно се превръща в пародия на самата себе си, влезе ли в сила понятието ‛статусен блогер“. У нас синонимът на ‛статусен блогер“ очевидно е ‛елитен блогер“, поне това словосъчетание се среща. А легендата гласи, че елитният блогер се бил намирал на Блогосфера . Но какво все пак означава ‛елитен благер“? Независимо че някой може да не схване иронията ми и да ме заподозре в неосъществена амбиция да ставам елитен блогер, аз ще раздробя въпроса си на три ехидни подвъпроса:
1.) какъв е критерият за елитност?
2.) кой и от кого е оторизиран да оценява един или друг блогер като елитен?
3.) доколко формализацията на доброволната активност на група хора в мрежата не е заплаха за тази същата активност?
Въпреки че в същността на новата медия е именно диалогът, не рискувайте да влизате в диалог с администрацията на Блогосфера по тези въпроси. Най-много да останете с чувството че водите диалог с изкуствен интелект. А току виж изкуственият интелект се оказал и докачлив, тогава рискувате никога да не бъдете поканени или направо присъединени към елита. Ако пък вече (със или без знанието си) сте присъединени, вие ще установите, че няма особен повод за безпокойство – огромната маса потребители гори от желание да формализира дейността си, а доброволността си разбира именно така – доброволно да я формализира. Гладната и жадна за онлайн-журнализъм маса вече пълни новеничките интернет издания на доскорошните „стари медии“, усърдно споделя, коментира, ‛линква“ и ‛кроспоства“, уверена в светлото бъдеще и полезността на заниманието. А бъдещето наистина е светло: „старите медии“ все повече се цифровизират. По евтино е. У нас този процес тепърва начева, но на запад, особено в САЩ, отдавна вече никой не различава блогерите от журналистите. Никой не им отказва акредитация, нито ги пренебрегва по някакъв начин. Не че е задължително да бъдеш пренебрегван, за да можеш да се наречеш честен, но пък можеш ли при това положение на нещата все още да се наричаш независим?
Не знам, има оптимисти, които вярват, че разрастването на социалните мрежи ще подобри общуването – и общуването между обикновените граждани и властта, в частност. Скептиците обаче са в очакване в парламента да се заобсъжда закон, изискващ задължителна регистрация на всички блогери, четени от повече от 500 души с предвиждане на сериозни санкции за неподчинилите си. Така че понятието ‛статусен блогер“ може за едни да е изкушението на петнадесетминутната слава, но за други е страх от повече или по-малко явен натиск.