Мероприятието, замислено от Богомил Шопов като работна среща, започна с представяне на присъстващите. В залата се оказаха програмисти, студенти, дизайнери, блогери, предприемачи, но най-вече любопитни. Представителите на старите медии или не се разконспирираха (с изключение на мен), или не присъстваха, въпреки че в. Капитал бе споменат сред поддръжниците.
Същинската част започна с една идея на предприемача Михаил Михайлов а.k.а. Mike Ramm за web 2.0 проект, а именно за онлайн фразеологичен речник, чийто интерфейс да позволява самите потребители да публикуват и редактират преводи, като оценката да става с гласуване – механизъм, който не би позволил злоупотреби и би работил безотказно, обаче само при наличието на необходимата критична маса грамотни ползуватели. Все пак за стартирането на подобен проект би било нужно само регистриране на домейн и инсталирането на подходящ софтуер – нещо, което странно защо, никой от присъстващите не предложи, да стори.
Разговорът продължи с темата за платеното блогерство и Димитър Веселинов, познат в мрежата като divedi . Заради активността си като блогер той получи наскоро предложение да стане платен автор на българския клон на MyKinda – виртуална мрежа за следене на световните иновации, тенденции, идеи и бизнес в IT областта. А предложението е било на Лий Уилкинс, англичанин, чието име се свързва, освен с MyKinda, и с портала за обмен на видео и аудио-файлове podcasting.com и мрежата за професионалисти XING. Понеже темата за платеното блогерство ме интересува, аз попитах: къде ще се дянат неплатените блогери тогава? И освен това, какво ще ни гарантира, че тъкмо блогове, занимаващи се със скрит маркетинг, политически инсинуации и прочие, няма да се окажат сред най-процъфтяващите? И не на последно място: мрежата е непроизводителна. Тя е добра за разпространяването на вече появили се идеи, но не и за появата им. Иноваторите също ли ще са така добре платени, както и тези, които се занимават с маркетинга на иновациите? На въпроса за независимостта включилият се Майк Рам бързо ми отговори, че независими автори с независими мнения няма. След което дискусията се разрази и колабира в собственото си оживление и никакъв конкретен отговор не получих, но пък и не настоях, защото трябваше да остане време и за другите събеседници.
Станислав Божков – студент в ТУ София и съсобственик на svejo.net, за която вече писах, разкри пред аудиторията, че всъщност става дума за крайно нискобюджетен проект на група хора на средна възраст 22 години, инвестирали единствено в името на домейна и в погълнатото в процеса на работа кафе. Станислав говореше с ентусиазъм за начинанието си, въпреки констатираната вече нефизиономичност на българските социални мрежи и не на последно място, на изопачаването на самата идея за така наречения „социален букмаркинг‛ – мрежите не служат толкова за споделяне на интересни връзки и информация, колкото за място, откъдето всеки може да популяризира блога си.
Web 2.0 BarCamp не успя да се вмести в предоставеното му време, колонката ми също заплашва да надхвърли лимита си, ето защо ще завърша с темата за финансирането на Web 2.0 проекти… Въпреки че с очите си видях как разни хора си стискат ръце с намерение за съвместна работа, дискусията по тази тема би могла да се изчерпи с едно единствено крилато изречение: трите най-изпитани начина да загубиш парите си са: жени, хазарт и Web предприемачество, като жените са най-разпространеният, хазартът – най-стилният, а Web – най-сигурният начин.
Защото мрежата е капитализъм с обратен знак. Бъдещето ще го потвърди.
*OpenFest – ежегоден празник на отворения код, организиран у нас от 2003 година насам от Инициативния комитет на българската free/open source общност (Фондация ‛Отворени проекти‛, Сдружение ‛Свободен софтуер‛, Интернет общество – България, Creative Commons – България и др.)