Младежта на Путин | Култура – Брой 3 (2486), 25 януари 2008

От години непрекъснато се оглеждам из българоезичните сайтове с
тревожното очакване за deja vu, с предчувствието за нещо вече видяно
в рускоезичната web, макар и в несравнимо по-голям мащаб. А в Рунет
като че ли най-често употребяваната дума е “фашизъм”. Кое е и кое не е
фашизъм, вече едва ли някой може да каже. Тази дума като че ли е
изгубила значението си. Особено що се касае до руските младежки
движения! Нека например разгледаме движението Наши. То се е
самоопределило като младежко антифашистко движение и може би
затова често бива бъркано с “антифа”-та, която е по-скоро
международна и нееднородна и включва в себе си общността
Мемориал, Младежкото правозащитно движение, Нетуърк против
расизма и нетърпимостта, както и множество неформални,
доброволни сдружения или отделни личности, решили да дадат отпор
на буйстващите по улиците скинхеди, нацболи или просто мутри, докато
по моите бегли наблюдения Наши-те предимно се задоволяват с тормоз
в мрежата на някои по-екстремни личности, като основателя на
lj.rossia.org Михаил Вербицки посредством ето такива писма:
“Уважаеми господине!
На Вашия домейн по адрес http://kleine-fuhrer.lenin.ru/ е регистриран сайт с
фашистко съдържание. На сайта се съдържат материали, целящи
разпалване на национална и религиозна омраза. На сайта също така се
демонстрира символика и атрибутика сходна с нацистката.
Гореизброеното попада под определението за екстремистка дейност,
съдържащо се в ст. 1 на Федералния закон №114-ФЗ от 25.07.2002 г. “За
противодействие на екстремизма”. Статия 12 на Федералния закон „За
противодействие на екстремизма”. Статия 282 от Углавния кодекс на РФ
предвижда углавна отговорност за действия, насочени към възбуждане на
национална, расова или религиозна вражда, унижение на националното
достоинство…“ и т.н. и т.н.
Може би Наши-те, редом с ЕСМ и Россия Молодая са просто конюнктурният,
скъпоструващ двойник на антифата, която пък от своя страна в очите на
много граждани изобщо не се състои от героични и готови на риск млади
неформали, а си е безплатен путинюгенд, готов да направи за властта
“каквото е нужно”, в това число и да наръга с отверка, “заточка” или
друго някакво подръчно оръжие порения изпречил се облечен в
камуфлаж почитател на Dead In June. При това по собствена
инициатива! Защо пък “путинюгенд”? – ще попита някой. Откъде този
намек за “хитлерюгенд” и то по отношение на антифашистки настроени
младежи, били те конюнктура или не? За да ни стане ясно защо, нека
разгледаме сайта на Наши-те! Ще останем удивени. Особено удивени
ще са тези от нас, които помнят пионерското си минало с лагерите,
сборовете, маршовете и военизираните игри. В Русия това съвсем не еминало! Живо настояще си е. А пионерските лагери са като брат-близнак на военизираните лагери на хитлеровата младеж в Германия, където освен военни умения и добра физическа подготовка
тя е получавала и първите си уроци по расова ненавист.
Ако ще говорим за расова ненавист обаче, нашистите не са най-удачния
пример. Евразийския Съюз на Младежта е като че ли е организацията,
която най-добре въплъщава всичко това… ЕСМ е руска екстремистка
политическа организация, създадена през 2005 година в рамките на
Международното Евразийско Движение, чийто харизматичен лидер
Александър Дугин, заедно с Едуард Лимонов и Егор Летов стоят в
основите на национал-болшевизма появил се през деветдесетте в
Русия. На някои от нас тези тримата са познати и с друго: Е. Лимонов – с
книгите си, Егор Летов – с музиката си и митичната Гражданская
оборона, Дугин – с невероятната си ерудиция и стил. Самата аз,
признавам, без ни най-малко да съм склонна към болшевизъм и
национализъм, съм се въодушевявала години наред от този
расколнически дух и от илюзията, че свободата макар и екстремно, е
състояние напълно възможно. Дори и в днешните скучни времена!
Тези мои (и очевидно не само) фасцинации се стопиха яко дим в
течение на 2005-та, годината в която евразийството се вписа в
конюнктурната путинюгенд, а на мястото на възхищението се появи
досадата, предизвикана от смехотворните му деривати: “розовата чума
на 21 век”- гламурният фашизъм, всевъзможните ктулху-поклонници и
рояците барбита, размножаващи се партеногенетично из рунет като че
ли с една едничка цел – да илюстрират нагледно това, което Бодрияр
нарича “смъртта на знака”, повтарящ се, в желанието да се
самопотвърди.
Под пепелносивата субпасионарност на контролираните от държавата СМИ обаче може да тлеят неочаквани въглени.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.