Обществено достояние | Култура – Брой 1 (2484), 11 януари 2008

Някои мрежови общности ( http://www.boingboing.net/2008/01/01/happy-
public-domain.html , http://www.xanga.com/publicdomain ) на първи януари
си честитят Public Domain Day. Първият ден от всяка една година е
всъщност датата на която голям брой художествени произведения, научни
трудове, изображения, нотни партитури, сменят статута си и от охраняван
обект на притежание стават достояние на човечеството. В различните
страни законите за авторско право са различни, но приблизително може да
се каже, че цивилизованият свят се дели на две половини, в едната от тях
произведенията минават в публичния домейн 50 години след смъртта на
автора, а в другата това ограничение достига до 70 години. Канада
например е от първата група страни, докато Австрия е от втората и тъкмо
тази разлика доведе миналата година до закриването на един ценен
мрежови ресурс – International Music Score Library Project (
http://www.imslp.org/ ). Тази виртуална библиотека, изградена на уики-
принцип, от датата на своето създаване (16 февруари, 2006) до деня в
който получи от адвокатите на виенската фирма Universal Edition нота за
преустановяване на дейността си, успя да събере в архива си, поне според
wiki, над 15 000 партитури за близо 9000 произведения от над 1000
композитори. На 19 октомври м.г. International Music Score Library Project
просто престана да съществува, макар по общо мнение да имаше немалко
шанс да осъди в замяна австрийците.
По подобен начин през 2004 в Германия заради нарушаване на правата над
произведенията на Адорно бе заплашен със закриване сайтът textz.com, а
основателят на общността, Себастиян Лютгерт, със затвор. Теxtz е
студентски проект, стартирал през 2001 и събрал с невероятна скорост
богата библиотека предимно от медийна теория, циркулираща свободно из
мрежата или пък скенирана от печатни носители, страница по страница,
обработвана след това с програми за разпознаване на текст и после
трансформирана в ASCII* код. Себастиан се отърва от затвора, а
общността продължи да съществува макар и в някаква по-затворена форма,
но това бе постигнато не без съпротива. В мрежата през 2004 се
подписваха петиции и циркулираше слоганът „copy adorno, go to jail?
textz.com doesn’t think so”.
Напоследък няма много анархия и романтика в мрежата, затова пък
отвреме на време има по някоя добра новина. Америка, която също като
Австрия е една от life+70 страните и бди с орлов поглед за нарушения в
копирайта, тази година свободно предоставя на света творбите на
Гершуин, Лъвкрафт, Вилхелм Райх, а от страните с 50 годишно
ограничение, публично достояние стават Никос Казандзакис, Ян Сибелиус
… също както съгласно с преминаването от 1 януари, 2008-ма към ново копирайтно законодателство, от руската wikipedia изчезват произведенията
на Ахматова и Пастернак, Маршак и Агния Барто, Манделштам,
Паустовски, Хармс, Гумильов, Платонов, любимите от детството ни
Чуковски и Каверин. Те ще могат да бъдат четени свободно едва през
втората половина на века. А ‘Майсторът и Маргарита’, публикувана през
1960-те ще бъде забранена някъде докъм 2030-та.
Копирайтът има своята логика – печалба, основана на голям брой
продадени копия. Има обаче и други видове логика, незадвижвана от
алчност и това е логиката на тези, които искат да четат. Не е нужно да
кръстосваме дълго интернет, за да открием такива. Има ги достатъчно и в
българоезичната web. Ще припомня един особено фрапантен пример,
който дава доста сериозен повод за размисъл – сблъсъка между ИК Труд и
Виктор Любенов, създателят на библиотеката bezmonitor.com през
пролетта на 2006. Най отвратителното в случая бе, че претенциите на
издателската къща бяха насочени към ресурс за незрящи хора.
Не са много тези, които се вълнуват (http://www.gatchev.info/blog/?p=577 )
какво и как се случва с едно произведение след изтичането на авторските
права над него, дали то се превръща в обществено достояние или става
притежание на държавата и има ли изобщо някакво официално становище
по въпроса. Още по-малко са тези, които се питат цензура ли е копирайтът
или чисто и просто бизнес. Немногобройността на мислещите обаче
съвсем не винаги означава неспособност за оказване на съпротива при
рекет.

*ASCII – американски стандартен код за обмен на информация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.