Сърфирам безопасно | Култура – Брой 6 (2489), 14 февруари 2008

Случайно или не, но седмицата на протестите против наредбата за задържане на данни е и седмица на Кръгла маса по въпросите за сигурността на децата в Интернет, организирана от Майкрософт – България, детския портал Аz-Deteto.соm и фондация „Благодеятел“ (като част от кампанията „Децата безопасно в интернет“, започнала през декември миналата година). Също така, предполагам без всякаква връзка със споменатите инициативи, това е седмица, в която темата „Интернет – заплаха за подрастващите“ присъства обилно в пресата. Нека цитирам някои заглавия: „Надрусаният блогър“ („Дума“); „Всяко второ дете в педофилска мрежа“ („Стандарт“); „Пубери побъркват съученички със сексобяви“ („Стандарт“); „38% от децата са онлайн всеки ден“ („Класа“); „Интернет действа като дрога“ – („Телеграф“).

Ето и късче от „бляскавата“ публицистика на „Дума“, статия, озаглавена кой знае защо „Надрусания блогер“ и оказала се в последствие клонинг на постинг в блог :

„Виж кой говори“, тук не играе. Особено ако отсреща стои изпечен мошеник, развратник, педофил, комарджия, фалшификатор някакъв. Анонимността дава сила и самочувствие: „Моят блог, това съм аз!“. Коя (кой) си ти? Отсреща често мълчат, издигат лозунги в защита на свободата на словото или на правото да си я поискаш.

В случай, че някой не схвана иронията ми: сред неколцината, издигащи лозунги против задържането на данни тази седмица, май няма ни един „изпечен мошеник, развратник, педофил, комарджия, фалшификатор“.

А има ли сред читателите на тази колонка родители на подрастващи? Тревожат ли се те от това дали някой възрастен (мошеник, развратник, педофил, комарджия) не се опитва да влиза в контакт с децата им? А да има такива, които са наясно с факта, че децата съвсем умишлено търсят контакт с възрастни? А случайно да са измежду възрастните, безпокоени (по мейл, icq, skype) от подрастващи? Аз лично познавам неколцина такива – все публични личности – но не познавам нито един, задяван от възрастни тийнейджър. Може би причината е у мен, по-точно в средата ми – тя очевидно не е тази в която педофилите търсят жертвите си.

Но нека все пак продължа със „статията‛:

Над 90 на сто от родителите споделят, че нямат специален софтуер на компютъра си у дома, който да предпазва от посещения на нежелани сайтове.“

Видите ли: цели 90%! И нямат софтуер! Решението на проблема около безопасността на децата в интернет е набавянето на този тъй нужен софтуер! Да сте очаквали нещо по-различно от инициатива на Майкрософт?
Тъжно или не, но едно от първите неща, на които децата ни се натъкват в интернет, са именно порно-сайтовете. Нямам представа защо е така, предполагам, детското любопитство е виновно, а детското любопитство е нещо, което в никой случай не бива да бъде потискано! Моят собствен син веднъж сподели с мен, че един от първите сайтове на които е попаднал в мрежата бил rotten.com. Стана ми неприятно, но и през ум не ми мина да го разпитвам как точно е попаднал там и да го обиждам, като контролирам изкъсо сърфирането му. Най-трайният му интерес, свързан с мрежата винаги е бил и си остава програмирането. Този интерес предопределя и вида на контактите му.

Ето защо, с риск да прозвуча нетехнологично, ще напомня: много неща в живота, включително и поведението на децата ни в мрежата, зависят не от инсталирането на подходящ софтуер на компютъра, а от собствените ни качества на родители. Всяко едно дете може и трябва да бъде възпитавано така, че да развива интересите и любознателността си, а не малодушието и подозрителността си към света наоколо. Не знам как точно това ще се случи с помощта на кампании като „Сърфирам безопасно‛. Кампанията ми напомня доста на фалшивите тревоги, устройвани по училищата някога, с цел да ни подготвят за бърза евакуация в случай на ядрен удар.

А в любовта на корпорациите към децата едва ли някой се съмнява! Нищо лошо в превръщането на децата в квалифицирани потребители! Поне не много по-лошо ат това, познато ни от криминалните хроники като педофилия.