В девети брой на Държавен вестник от 29 януари т.г. бе обнародвана наредба за задържането на данни, категории данни които ще се задържат, както и начина по който ще се съхраняват и предоставят от доставчиците на телекомуникационни услуги за нуждите на силите на реда.
Тази наредба е издадена от Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), а целта е да се въведат в българското законодателство изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент от 15 март 2006 г.
Преди да продължа с конкретната наредба, ще спомена, че данни се събират и съхраняват не само от правителства, но и от комерсиални организации. За това вече е ставало дума в мрежа/паяжина. В случая на комерсиално задържане на данни става дума по-скоро за детайли от транзакции, от търсене в търсачки и посещаемост на сайтове с цел изучаване на пазара, докато данните интересуващи правителствата са предимно телефонни разговори, пратени и получени имейли, посетени сайтове. Целта е анализ на трафика и надзор над населението, идентифициране местонахожденето на индивидите, особено на политически ангажираните такива.
В гореспоменатата наредба става дума именно за такъв некомерсиални данни: телефонни номера, имена, адреси, електронни пощи, IP адреси; всички детайли позволяващи идентифициране направлението на дадена връзка, дата, час и продължителност в зависимост от часовата зона и IP адреса, бил той динамичен или статичен; идентифициране на типа на връзката (фиксирана или мобилна); идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя; данни, необходими за идентифициране на местоположението на съобщителното оборудване… и т.н.
Никъде не се споменава за проследяване на съдържанието на обменяните съобщения и подслушването на разговори.
Данните, както знаем, често са скъпи. Събирането и съхраняването им струва пари, а оттам логично следва и стремежът за монопол над тях. В случая с нашите лични данни събирането им е финансирано от нас, данъкоплатците, а собственик е държавата. Раздел III-ти наредбата се занимава именно с правилата за защита на тези данни от случайно или незаконно унищожаване, загуба или промяна, незаконно съхраняване, обработване, достъп или разкриване. До данните може да има достъп само специално упълномощен персонал, а те самите се съхраняват за нуждите на:
– оперативно-издирвателната дейност на Министерството на вътрешните работи;
– за нуждите на наказателния процес;
– за нуждите на службите по сигурността.
Дори да звучи параноично, съществуването на подобен архив допуска и злоупотреби с него. В случая (уж) събираните с наши средства данни няма да се ползват с комерсиална цел, а единствено в името на нашата сигурност. Не е ясно обаче как това ще ни се гарантира. Освен това не съм осведомена за нито една европейска инициатива, за някое проучване в страните членки, приели директивата, относно ефективността на подобни брутални мерки, които да гарантират и това, че самата държава няма да започне да тероризира поданиците си. Може би вината за моята неосведоменост е у самата мен. Знам обаче, че откриването на терористите, взривили влака в Испания на 11 март, 2004 и виновните за атентата в Лондонското метро на 7 юли, 2005 за което толкова се говори, макар и случило се благодарение на съхраняването и предоставянето на подобни данни, се е случило постфактум, след самите атентати, а не преди тях.
Най-обезсърчаващия и в същото време близък до ума довод против задържането на лични данни обаче е, че докато отлично подготвените професионални престъпници знаят как да се предпазват от следене, обикновените граждани нито имат средствата, нито познанията, нито дори идеята, че трябва да се предпазват от някого. Такива сме повечето. Ето защо е редно да проявим някаква трезвост и желание да дискутираме влизането в сила на подобна наредба. Информация по въпроса, както и начало на протест могат да се открият на сайта на Организацията за отворен код, свободен софтуер и бизнес.
Събирането и съхраняването на лични данни едва ли ще започне тепърва с влизането на наредбата в сила, както няма да престане и след евентуалното й отменяне, но при всички случаи е важно да не се узакони такова едно положение на нещата при което всички ние да се окажем под наблюдение на някаква анонимна власт, която финансираме самите ние. Нито една гаранция за сигурност не струва толкова, колкото личната свобода.