Така наречените SEO | Култура – Брой 9 (2492), 07 март 2008

Навярно напоследък и вие се натъквате на абревиатурата „SEO“ в мрежата. Тя идва от „Search Engine Optimizator“ и на пръв поглед означава някой, чието занимание е оптимизирането на търсачки. Всъщност, става дума за обратното – за оптимизиране на сайтове и превръщането им в лесно откриваем ресурс. Целта е увеличаване на трафика и, може би, монетаризация на този трафик. Въпреки че у нас този тип специалисти се подвизава сравнително отскоро, SEO съществуват откакто съществуват търсачки. Както всяка друга комерсиална дейност в мрежата, така и тази не подобрява работата на инструментите в нея – и това е обяснение за неприязънта, която хранят към нея както собствениците на търсачки, така и ползувателите им. За начините по които SEO-тата манипулират резултатите от търсенията ще стане дума по-нататък, сега ще се опитам да оправдая съществуването им. Да си представим например, че току що сме започнали някаква дейност, в която конкурентите ни вече са си изградили репутация, а ние все още нямаме никаква. Нормално е да решим да започнем да градим своята в интернет. За тази цел ще ни е нужен не просто сайт и търпение, да дочакаме мълвата за нас да се разнесе от доволните клиенти в мрежата. Ще ни е нужно и SEO. SEO предлагат услугите си както самостоятелно, така и като част от масивни маркетингови кампании, а компетентността им включва както познаване на принципите на web-дизайна, така и познания върху алгоригъма на търсене. Освен тези чисто технически познания, SEO-тата обикновено имат информация и за това, какво е поведението на хората он-лайн и доколко то е предвидимо.

Изброеното дотук звучи като напълно нормална дейност, извършвана от напълно нормални професионалисти за техните клиенти; маркетинговите стратегии, основани на Search Engine Optimization, обаче включват и някои доста съмнителни техники. Всъщност на тях SEO дължат лошата си слава.

В средата на 90-те начинът да се надхитри една търсачка е бил прост: достатъчно е било в мета-информацията на страницата да се вмъкнат огромен брой ключови думи (не непременно отнасящи се към съдържанието на страницата), които прихванати в последствие от кроулерите (тези малки програмки, претърсващи мрежата автоматично и на равни интервали) да я изведат начело в търсенето. Тази техника е позната като spamdexing и е била санкционирана с премахване на поодобни страници от индексите на търсачката. С развитието и превръщането на web в платформа за повечето услуги все по-малко неща остават под контрола на отделни безскрупулни web-дизайнери. Лари Пейдж и Сергей Брин, двамата основатели на компанията Google, в средата на 90-те, още като студенти в Станфорд изобретяват алгоритъм, оценяващ важността на страниците въз основа не на някакво произволно количество произволни ключови думи, а въз основа на количеството и постоянството на хипервръзките, водещи към тях, както и въз основа на вероятността на страниците да попадне случайно сърфиращ човек. Въпреки че такъв алгоритъм е по-труден за манипулиране, web-дизайнерите и SEO вече са развили достатъчно инструменти и техники с които да го постигат. Най-разпространени са така наречените „ферми за линкове“. Това са специални сайтове, чиято единствена цел е обмен, покупка и продажба на линкове и то в огромни количества. Много сайтове се занимават абсолютно със същото, но тъй като освен голи линкове в тях се съдържат, макар и минимално, и някакви коментари, те минават за легитимни и търсачките отчитат препращането от тях като напълно автентичто и вдигащо рейтинга.

Собствениците на търсачки, доскоро санкциониращи страниците, ползвали услугите на SEO, напоследък все по-успешно намират общ език с този вид специалисти и гледат на договарянето с тях като на напълно етичен бизнес, неотменна част от добрия web-дизайн и стратегия, улесняваща работата на търсачките. Google са водещи и в това отношение.

Ето два български SEO сайта , а също и личният блог на един SEO, който споделя, че не е цар на спама, а напротив, бори се със спама и освен всичко мечтае за филиал на Google University в България.