След като тази пролет Трент Резнър от американската група Nine Inch Nails пусна за безплатно сваляне съдържанието на първият от четирите дългосвирещи диска от новия албум със заглавие Ghosts I – IV, повече от логично е да припомня и експеримента на британската група Radiohead, от есента на миналата година, който тогава наивно нарекох в колонката си „клатене на лодката на музикалната индустрия“. Когато през декември даунлоудът по модела set-your-own-price
1 на албума им In Rainbows стана невъзможен (на групата й предстоеше турне), картината се попромени. Дори наивните заподозряха, че иде реч не за чисто промоционален жест от страна на групата, а за нещо друго, все още неясно какво. Чисто промоционален бе жестът на Принс през далечната 2006, когато наводни Обединеното Кралство с 3 милиона копия на албума си Planet Earth под формата на безплатна притурка към вестника Mail on Sunday. Чисто промоционален е и жестът на Трент Резнър сега – в случай, че ви хареса първото ЕР на Ghosts I-IV, можете да се сдобиете и с останалите три на съвсем прилична цена на
сайта на групата или през
The Pirate Bay. Разхищението с промоционални цели бива компенсирано от нарастналите продажби на билети за концерти например – схема проста и ясна. Членовете на Radiohead обаче, петима добре образовани и гъвкаво мислещи индивиди, очевидно знаят, че прозрачните и чисти стратегии в един все по-неясен свят – изтъкан от неясни отношения между неясни субекти с неопределени конфликти и неустановени правила между тях – нямат особено бъдеще. Музикалната индустрия, взривена от информационните технологии е самото въплъщение на този непрозрачен свят. Може би затова и петимата артисти нямат нищо против да протегнат „паничката за подаяния‛ и да изпробват лоялността на своите почитатели. Те предпочитат да не коментират постъпката си, но техният адвокат Доналд Пасман (автор между другото на книга със заглавие „Всичко, което трябва да знаеш за музикалния бизнес“) ги оправдава с това, че единствено чрез мрежата те могат да достигнат до всички свои фенове и, че такова е тяхното най-интимно желание. И докато икономистите се губят в догадки дали тази ирационална „икономика на бакшиша‛ може да има нещо общо с икономиката на дара и преданността към феновете, или чисто и просто става дума за „
ценова дискриминация от трети вид“ (начин да се установи готовността на консуматорите да плащат за продукт, чиято цена не е непременно производно на себестойността му) в съзнанието на други от нас екстравагантно и някак произволно изниква онова словосъчетание с което Ален Менк през деветдесетте описа мафиотизиращата се след падането на Берлинската стена европейска икономика – „икономика на джунглата“. Знам, че паралелът може да се стори някому прекалено брутален, но нима хаосът във всички свои проявления не е еднакъв навсякъде и не се подчинява на едни и същи закони на ентропията?
Не за друго, но ако при тези условия това е стратегията на група като Radiohead, то каква трябва да е стратегията на други, не непременно по-малко талантливи, но начинаещи групи? Ако Radiohead, тези любимци на британската критика, постигнали известността си не без съучастието на същата тази музикална индустрия, могат сега да си позволят да я държат настрана от дейността си, означава ли, че с това отслабват хватката й изобщо, а не се случва тъкмо обратното? Означава ли, че в играта оттук нататък ще побеждават непременно силните и талантливите, а не тъкмо тези, които инвестират възможно най-малко (усилия, средства, познания, творчество), плагиатстват най-умело или пък са в най-добри отношения с омразната индустрия? Точно в този момент изобщо не съм сигурна, че Radiohead са най-иновативната в музикално отношение група, затова пък съм един от многото свидетели на все по-неотвратимото маргинализиране на цели генерации музиканти, които нито искат нещо от музикалната индустрия, нито се борят срещу нея, само я избягват. Може би тъкмо от тях трябва да се очаква да изобретят новото и нещо повече: че това ново няма да е непременно окаяната, хаотична и несправедлива икономика на едно Ново Средновековие.
1 „set-your-own-price“ (en) – „сам определи цена“
