Бъдещето на новинарството | Култура – Брой 12 (2495), 28 март 2008

Последният отчет на неидеологическата, непартийна и некомерсиална организация Project for Excellence in Journalism, известна с това, че използва емпирични методи за оценка на състоянието на журнализма в САЩ, открито говори за криза. Реалността се е оказала по-сложна от предвижданията на експертите, като особено подведени са те от очакването си за технологично демократизиране на журналистика, фрагментиране на пазара около различни източници на информация и от т. нар. концепция ‛The Long Tail,“ състояща се в представата, че ‛милион пазарни ниши са по-големи от един стар масов пазар, доминиран от големите компании и продуценти“.

Нищо изненадващо, но ето все пак основните тенденции по реда в който са изброени в отчета:

– Новините престават да бъдат завършен продукт (вестници, сайтове, бюлетини). Те се превръщат в услуга. Журналистите освен да информират, трябва и да оптимизират търсенето и да помагат на хората да намират нужното, да систематизират и пресяват информацията.

– Новинарските организации и сайтове не са вече крайна дестинация. Те са портали към други места. Вече няма информационни оазиси. Сайтове, ограничени до собственото си съдържание са като сляпа улица.

– Потребителското съдържание, спрягано като ключово за новата ера на демократизиран журнализъм, се оказва с ограничено значение, а блоговете се оказаха по-контролирана територия и от тази на старата медия като вместо да отхвърлят пазителската роля на традиционния журнализъм, го възпроизведоха хилядократно. Новини, информация и анонси за групови събития или писма до редакторите рядко намират публичност ако не са в рамките на предвидимото, а хората с непопулярни виждания стават още по-непопулярни във фрагментарна среда.

– Нюзрумите. Доскоро спрягани като корен на проблема за загуба на връзката с аудиторията сега все повече се превръщат в поле за експерименти и иновации за оптимизиране на тази връзка. Само дето сега новинарите по-малко се притесняват за велемъдрата си репутация и достоверността на информацията, която поднасят на същата тази аудитория, а все повече се фокусират върху въпроса, как аудиторята си плаща за информацията. Защото рекламата, традиционната реклама, изчезва. Тя също престава да бъде завършен продукт и се превръща в услуга.

– Дневният ред се стеснява. Въпреки фрагментирането на медийния свят на все повече емисии и опции, източниците на информация не стават повече. Колко бяха важните новини на 2007 и не бяха ли те преекспонирани до истерия и в мрежата? А инцидентни събития каквито са катастрофите и природните бедствия не се ли превърнаха в сензация толкова бързо, колкото бързо и безпоследствено заглъхнаха? Какво постигна на дело информираното и пълно с воля за промяна мнозинство?

– Рекламата. Тя май има най-голям проблем със самата себе си. Вместо да тласне напред промяната, все още се препъва в старите си стереотипи. Просто новата медия се оказа по-адекватна да предвиди консуматорското поведение, залагайки на метриката и нееднозначните изводи, направени въз основа на емпиричните данни. И освен това, не на последно място стои въпросът: дали и по какъв начин рекламата и новинарството остават партньори.

В тази хаотична и доста непредвидима обстановка единствените оптимисти като че ли си остават хората от нюзрума, особено печатния. Въпреки че някои от експериментите и иновациите в тази ‛лаборатория“ да дават обезсърчаващи резултати, връзката с аудиторията вече съществува и все повече се развива, а чувството за мисия и призвание все още помагат на новинарите да намират финансова опора, без да се налага да се комерсиализират и угаждат на потребителите.

Бъдещето на новинарството се оказва като че ли във все по-голямата прозрачност на процеса на информиране и в осветляването на по-голяма част от ландшафта, за да могат гражданите сами да преценяват достоверността на една или друга информация. По-голямата отвореност и документиране на самия процес на информиране би имунизирало срещу недоверие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.