Самата идея за wifi, задвижвано и управлявано от потребителите, независимо от доставчиците не е нова, но комуналният безжичен достъп обикновено се осъществява благодарение на скъпите продукти на Motorola и Cisco. Рутерите на Meraki са по $50 бройкатао, произвеждат се в Тайван и са достатъчно компактни и икономични устройства, като единственият им недостатък засега е, че изискването да са включени към електрическата мрежа ги прави негодни за работа на открито.
Основателят на компанията, 25 годишният студент от MIT Санджит Бидсвас (Sanjit Biswas) твърди, че за краткото си съществувание вече са успели да продадат десетки хиляди устройства, а поръчките нарастват. Последният им клиент е бил от Чехословакия. Пръстът на Google в цялата тази работа е, че освен инвеститор в Meraki, той е и първият направил поръчка при тях.
Всичко това изглежда прекрасно и като че ли подобен бизнес не може да срещне нечие неодобрение, какво мислят потребителите на услугата обаче? Един блогър програмист от Сан Франциско например е установил, че Meraki , като силно локализирана услуга не само е изкушен от задвижвания от данни за локалното ви местонахождение модел за рекламиране (location-aware advertising), не само инжектира посредством java-скрипт реклами във всяка страница която вие посетите, но и посредством същия този java-скрипт споделя вашето местонахождение с всеки от тези сайтове. Точната географска ширина и дължина на която се намирате, се съдържа в скрипта!
В своята privaci политика Meraki обещава да пази от неоторизиран достъп личните данни, които прихваща от вас, пък и в крайна сметка кой ли не би изтърпял малко реклама в замяна на безплатен безжичен достъп в квартал в който живее? Верно, че принципът на работа на системата включва и deep packet inspection – форма за филтриране на съдържанието, на която е базирана и рекламата, предлагана и от PHORM, руско-американско-английска компания, известна с това, че има доста заплетени отношения със закона.
Та в този смисъл, алтруистичното желание на Google да подпомага други алтруисти, доставящи безплатен безжичен интернет на себеподобните си може да се обясни не толкова с благородната амбиция да се изгради достъп до мрежата във всяка точка на земното кълбо, колкото с амбицията за едноличен контрол над целия този огромен глобален безжичен нетуърк, състоящ се от множество локални.