Споменавам го като интересен факт, но в момента, (15 май) при търсене с ключови думи „ПИБ фалит‛ google не откликва и с един линк, който да отвежда към bg-mamma, затова пък начело са novavizia.com , zen.bg , news.expert.bg , moiatblog.com , yvox.net, forum.investor.bg, а в контекста на съдържанието им изплува неизменно името на този форум.. Очевидно администрацията на форума бърза да се застрахова: все пак за разпространяване на невярна информация, засягаща кредитни институции законът предвижда наказания! Самите ползувателки на форума, макар и набедени за безмозъчни истерички го знаят. Може ли обаче съвсем релевантните им опасения да минат за инсинуация? А за истерия? Истерия има, но тя е някъде другаде. Ако съдим по възрастта, пола и цвета на кожата на трупащите се пред клоновете на ПИБ, съвсем не изглежда тя да е породена точно в този форум.
Въпреки изявленията на хората от ръководството на банката, че нещата са под контрол, днес доста от нас продължават да се питат: няма ли и утре опашките да са такива? Кой има интерес от пускане на подобни слухове: евентуален купувач, конкурент, разгневени еколози, защитници на Национален Парк Пирин, например? Самите служби за сигурност, решили да покажат как се гонят престъпници из интернет? Това внимателно планирана акция ли е, целяща да съвпадне с неразбориите около преминаването на банката към друг софтуер? Или паниката е достигнала своя пик спонтанно при първото затруднение на клиент да комуникира с банката? Разбира се, след като е бил подхранван месеци преди това със слухове?
А каква е технологията на разпространяване на слухове? Интернет от тази гледна точка е наистина една доста съмнителна медия. Доскоро манипулираща единствено с низове от символи, не и с логчески завършени твърдения, тя вече започва да се проявява и като интелигентна. Но дори и в този свой предсемантичен, примитивен стадий, тя неволно извиква в ума представата за това, което Докинс е нарекъл „репликатори‛, тези молекули информация, способни да създават свои собствени копия, независимо дали са ДНК код, HTML код или нечие крилато изречение, прелетяло през вековете. Както знаем, за да има размножаване, редно е да има комуникация поне между два източника на информация. А интернет е точно това. В Интернет са налице всички условия за размножаване на репликаторите, които в ежедневния живот бихме нарекли „слухове‛? Повече или по-малко стабилни, тези слухове се „реплицират“ всеки път, щом два възела от комуникационната решетка си взаимодействат, (като актът в случая може да бъде просто едно кликване на URL адрес, а HTML кодът бъде мислен като „генетичен материал“). Семантичната web тепърва ще се доказва като още по-благодатна среда за още по-софистицирани и заразни взаимодействия, но макар и все по-чувствителна към съдържанието и все по-интелигентна, тя едва ли ще става по-морална. Моралът и егоизмът на репликаторите са две очевидно несъвместими неща, което обаче съвсем не бива да бъдат причина да се клевети това дивно постижение на човешкия гений.
Та в този смисъл, връщайки се към случая „ПИБ‛, ще ми се да споделя подозрението, че има покушение не толкова (или поне не само) над реномето на една банка, колкото над доверието в интернет като медия.