Интернет от неща | Култура – Брой 41 (2524), 28 ноември 2008

Като че ли през 2003 за пръв път Guardian писа за микрочипове които масово ще заменят баркодовете върху стоките продавани на дребно. През август, 2004 в Лос Анжелис пък, по време на конференцията за компютърна графика и интерактивни техники SIGGRAPH, писателят фантаст Брус Стърлинг употреби за пръв път неологизма spime, за да обозначи с него обект, който дистанционно да може да бъде проследяван във времето и пространството до самия край на своето съществувание. Стърлинг вижда spime като продукт на хибридна технология включваща шест вече познати такива, а именно:

– технологии за радиочестотна идентификация (RFID);

– технологии за следене на точното местонахождение върху земната повърхност чрез спътник (глобално позициониращи системи);

– събиране на данни, които да могат да бъдат обработени с интернет търсачки;

– лесна изработка на виртуален модел на почти всичко (компютърен дизайн);

– бързо изработване на реални прототипи по виртуални образци и автоматизиране на изработката на спецификации за дадени обекти (метод на триизмерно принтиране);

– евтино и ефективно рециклиране на излезлите от употреба обекти (еко-технологии)

Това обаче не е съвсем фантастика. През септември тази година RFID Center в Чикаго официално възприе за глобален приемник на баркода така наречения радиочестотен идентификационен етикет. Той е реалният двойник на spime и представлява микроскопичен чип, който може да се прикрепи практически към всичко и да съдържа всевъзможна информация – от цена на дребно и инструкции за пране, до нечие болнично досие. Такива чипове вече се имплантират на бойците в Ирак, напредничавите японци пък ги ползват като дамги за добитъка си, а най-големия дистрибутор на дребно Wal-Mart изисква от доставчиците си да поставят RFid на всички палети и каси. Може от пръв поглед да не е ясно, но темата за RFID е в пряка връзка със световната IPv6 кампания, за която вече писах през септември и чието довеждане до успешен завършек изглежда буди скептицизъм само докато бъдат осъзнати мащабите й. Вече едва ли има някой, който да се съмнява в скорошната поява на ‛интернета от неща“ (internet of things) – безжично свързани помежду си белязани предмети, обхванати от глобалната RFid структура и целяща да направи възможно, компютрите да идентифицират „всеки обект навсякъде по света незабавно“.

Трудно е да се каже до какъв етап е достигнало въвеждането на тази новост, но миналия месец коалиция от няколко големи компании сред които Cisco, Ericsson и Sun Microsystems, основаха алианса Ipso (IP for Smart Objects) с цел да обменят стандарти за целите на тази грядуща мрежа от неща . „Ние можем да вградим интернет протокол (IP) в почти всичко“ твърди Джоф Мълиган, директорът на Ipso Alliance. „Няма причина поради която интернет да не може да обхване всяко едно устройство.“

Мълиган вероятно говори от гледната си точка на архитект на Arpanet, прототипът на днешния интернет, създаден първоначално за целите на Пентагона, така че едва ли вижда нещо нередно в следенето и извличането на всевъзможна информация за всеки и всичко. Въпреки очевидните си предимства обаче, RFid етикетите имат и сериозни противници.

„Това е краен инструмент за надзор,“ казва Крис Макдермот, бивш PR специалист посветил се на съпротивата на RFID и основател на сайта NoTags. „Идеята е във всичко скоро да има имплантиран малък чип с информация е, което ме плаши най-много.“ Той казва, че няма проблем с това, компаниите да прилагат RFid за улеснение на логистиката си, проблемът би бил в чипове върху стоки за индивидуално потребление.

Вероятно не е далеч времето, когато чиповете ще се окажат в най-интимнотго ни обкръжение. И вероятно това ще промени живота ни из основи. Приемем ли да живеем в такава среда, ще ни се наложи да се откажем от много неща, в това число и от представите си за личен живот. И това едва ли би бил изборът на много от нас. Ето защо дебатът по този въпрос трябва да се води колкото се може по-публично, преди понятието ‛лично“ да се е оказало отживелица от XIX век.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.