Какво ново на р2р битака? | Култура – Брой 40 (2523), 21 ноември 2008

Виртуални битаци или може би виртуални комшулуци – не знам кое е по-подходящото сравнение за тези р2р мрежи за обмен на файлове, станали популярни още в късните деветдесет на миналия век сред по-младите и радикални потребители на интернет. Споделянето на благини по съседски обаче е неотделим атрибут от икономиката на бедността не само на младите и радикалните, но и на хората от технологичните покрайнини, каквито сме и ние. Докато администрацията ни се опитва да се нагоди към изискванията на Европейската общност, нерегламентираният обмен на интелектуални продукти ще продължава да се случва и ще намира своето оправдание не само в алчността на корпорациите в развлекателния бизнес, но и в тежкото наследство на една съсипана от цензура култура. Какво обаче ме кара да се връщам на темата за р2р обмена? Причината е една изложба, Bare Share в Червената Къща, посветена буквално на ‛културата на обмен на файлове в Румъния“, така поне пише на буклета, който си взех от мястото на събитието. Именно ‛култура“, доколкото случващото се е плод на някакви продължили във времето процеси; и доколкото има вече своите добре различими атрибути – от модели на поведение и символи, та до собствени закони и морал, и, ако трябва да уточня, племенна култура, в смисъла, който Маклуън влага в думата, пишейки през 70-те за връщането на технологизираното общество назад към примитивизма. Сега може би от мен се очаква като човек, прекарващ голяма част от времето си в мрежата, да започна да обговарям постмодерността на ситуацията, до която води загубата на обратна връзка с оригиналния източник, превръщането на културните артефакти в симулакруми и в крайна сметка – непредставителността на резултата. Аз обаче намирам темата за твърде meta и неизчерпаема за формата на колонката ми, така че просто ще се опитам да проследя един любим и хронично липсващ ми в тукашните условия сюжет, този за съпротивата на група хора на обстоятелствата.

Спомняте ли си каква беше мрежата през 2000 г. у нас? Интернет покритието едва ли достигаше и 5%. Масово ползвахме dial-up, а не LAN връзки (ако изключим Networx-BG, чиято поява през 2000 е плод на инициативата на група русенски студенти). Служехме си с altavista, a не с google, а някои от нас дори не бяха чували за търсачки и още се лутаха из директории и поддиректории в търсене на нужния ресурс. Поточните медии бяха екзотика, да не говорим за интерактивните сайтове, но дори голия, статичен html пейзаж затрудняваше виртуалните ни пътешествия. За свободен даунлоуд на файлове ползвахме не р2р софтуер, а масово ‛ходехме“ на популярните тогава сървъри Data.bg, Arenabg.com, Bubu.to, чиито собственици изнудваха доставчиците ни за достъп до съдържанието, които пък на свой ред изнудваха нас с по-големи такси.

Bare Share ни разказва какво се случва в същото това време в Румъния. Естествено, там най-предприемчиви се оказват студентите от големите градове. Окабелявайки университетските общежития и паразитирайки върху университетските рутери, те се превръщат на свой ред в доставчици. Малките мрежи от по 5-10 компютъра споделят не само един IP-адрес, но и нрави, вкусове, предпочитания, забавления, информация. В тази р2р среда се заражда истинско общество. Инициативата бързо става масова, напуска кампусите и лицензираните доставчици на интернет почват сериозно да се притесняват от ‛вторичното окабеляване на страната“, а дистрибуторите на интелектуални стоки – от размера на пиратството в мрежите. Въпреки взетите мерки (нахлувания по домовете и конфискуване на компютри), идва денят, в който на всички, дори на политиците в парламента, им става ясно, че това е все пак единственият спонтанно възникнал икономически, а и културен феномен в Румъния, така че на лицензираните доставчици не им остава друго, освен да признаят съществуванието на конкурент.

Какво е бъдещето? Естествено, големите компании изкупуват по-малките. Така става винаги и навсякъде; и като че ли е загуба на време да се опитвам да го определям като добро или лошо развитие. До какво води монополът над такъв вектор за разпространяване на информация, какъвто са новите медии, е сюжет, на който, искам или не, ще се връщам многократно, като междувременно ще се надявам да стана свидетел на нови видове съпротива.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.