Киберпартизани | Култура – Брой 32 (2515), 26 септември 2008 Начална страница

Четейки за конфликта между Русия и Грузия, сигурно доста от нас са се натъквали на думата „кибервойна“. Това най-вероятно е било във връзка с хакването на няколко грузински сайта, между които и сайта на грузинския президент Михаил Саакашвили. Или пък с опровержението, че тази война не е истински „кибер“, защото Грузия не е особено развита в информационно отношение държава и следователно подвизите на руските кибербогатири не могат да се сравнят с операцията Огнена клетка от „Умирай трудно 4“, в която първо транспортната система на атакуваната територия бе парализирана, после бяха съсипани банките, а накрая и комуникациите й. Кибер-елемент в тази война обаче има, макар и с уговорката, че точното словосъчетание описващо ситуацията е user-generated (генериран от потребителите) конфликт. Долавяте ли приликата с user-generated content – един от атрибутите на web 2.0 и любимо понятие на яростния защитник на гражданската журналистика, Джей Роузън? Според него истината и справедливостта ще възтържествуват в обществото благодарение на web 2.0 и обратната връзка която официозните средства за масова информация вече могат да предоставят на доскоро пасивната си аудитория и съдържанието, което същата тази аудитория генерира в своите лични медии – блоговете. Правейки изводите си обаче, Джей Розън явно е пропуснал да отчете една съществена подробност: различната политическа ситуация в момента в САЩ и в Русия. В Русия държавата продължава да има доста интересна роля в обществения (и не само) живот, като парадоксът с интернет се състои в това, че омаловажавайки ролята на сериозната журналистика и личността на интелектуалеца въобще, тази медия ни най-малко не отслаби влиянието на масовите медии и респ. на държавата, дори напротив. Това влияние просто започна да се упражнява по един доста по-префинен и неуловим начин.

Журналистът Евгений Морозов изтъква това в статията си за open Democracy, озаглавена „Русия-Грузия: Мрежова война“ . Във връзка със случилото се в Южна Осетия той обвинява не толкова западните средства за масова информация в тенденциозност по отношение на Русия, колкото руските такива, в умишления подбор не на най-доброто от New York Times, BBC, CNN, Guardian , а в превеждане и препубликуване тъкмо на това, което би разпалило най-много агресията – долнопробна публицистика, не надмогваща русофобското и стереотипно мислене за Русия. Ефектът от това е страшен. Доколкото успях да следя руската блогосфера по същото време, можах да доловя какъв взрив на страсти предизвика това, особено у младежта, обединена под лозунгите на „Нашите“, а и изобщо у влюбения във всякакви конспиративни теории руснак. Масите са убедени във всемогъществото на „еврейската мафия, която прави всичко по силите си, за да очерни Русия“ и води срещу Русия информационна война, за да измами за пореден път ленивите и промити мозъци на Запад. А Грузия защитава не от любов към справедливостта, колкото от желание да навреди на великата сила.

В литературните портали се творят чудеса – всекидневно се публикуват стотици патриотически стихове за Русия, която „се изправила на крака“. Всички момчета искат да са „золдатен“, всички момичета – да са медицински сестри. В един момент, коментирайки реакцията на западните средства за масова информация за войната в Южна Осетия, руските блогери почнаха да се питат: а защо Кремъл мълчи? Защо единствено блогърите се занимават със защита на честта на Родината? Тези бюрократи не разбират ли, че е важно да се предизвика съчувствието на Запада?

Не е ли ясно защо? Просто Кремъл се изхитри: защо да губи време за създаване на изкуствени наративи и пропаганда, след като блогърите напълно доброволно, безплатно и далеч по-ефективно придвижват политиката му в желаната от него посока?

Няколко дни се опитвах да открия в мрежата какво мисли Роузън за ролята на блоговете в случая с Южна Осетия, но не успях. Вероятно не съм търсила достатъчно упорито. Какво се случи всъщност? Нежелан Ларсенов ефект по трасето на „комуникацията в реално време“? Или първият по-сериозен порив на отегченото от глобалисткото разно-образие човечество да преоткрие раз-личността?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *