След 24 септември у нас много се пише за „предложенията Торпедо‛. Това е така, защото на тази дата в Брюксел бяха приети поправките към „Телеком пакета‛ – набор предложения, целящи да превърнат всички граждани на мрежата във виновници до доказване на противното. И тъй като все още срещам хора, които вярват, че следенето на интернет може да се избегне или поне затрудни, ще се опитам да опиша технологията Deep Packet Inspection1 (DPI) и да дам, доколкото е възможно, представа за възможностите й.
Представете си едно устройство, което, подобно на клапан, стои на пътя на мрежовия трафик, анализира го, филтрира го и го насочва, прави го за стотици хиляди, дори милион потребители и го прави едновременно. Това e DPI устройство и работата му е възможна благодарение на факта, че информацията в мрежата се придвижва на малки порции, (пакети), кодирани така, че да са лесно разпознаваеми и обработваеми от машините. Иначе казано, всяка порция информация съдържа в себе си и метаинформация – за вида интернет-приложение, от което трафикът идва, за вида услуга на съответното приложение, за потребителската сесия и т.н., та чак до информация на ниво физически носител. DPI устройствата прихващат и при нужда могат да реасамблират и същинската част на пакетите – съдържанието на нашите мейли и телефонни разговори, но предназначението им не е да подпомагат подслушването, а да разпознават зловредна информация (вируси, спам, хакерски атаки) и да я извеждат от нетуърка. Покрай тази си полезна дейност интернет доставчиците обаче практикуват и друга, за която масовият потребител не е съвсем осведомен. Те си позволяват да дават приоритети на някои видове трафик, а други направо да блокират, т.е. да модерират трафика. Активистите, защитници на мрежовата неутралност, бият тревога – модерирането на трафика е посегателство над свободата и равнопоставеността на потребителите в мрежата! Доставчиците в отговор се оправдават, че така избягват сривовете в часовете на върхови натоварвания, а също и че равнопоставеност така или иначе няма – дори когато потребителите са сключили договор при еднакви условия, трафикът, който генерира всеки един от тях, драстично варира: едни се задоволяват само с ползване на електронна поща и web, други прекарват часове наред в онлайн игри, трети често ползват интернет телефония или поточна медия. Четвърти пък са ненаситни BittTorrent ползуватели. Последните изброени приложения осъществяват обмена на P2P принцип, при който всеки компютър общува с всеки друг в нетуърка, а това прави генерираният трафик огромен, труден за управление и съответно – недолюбван от доставчиците.
Друга интересна функция на DPI устройствата е, че с тяхна помощ може да се събира информация за потребителите – за статистически цели, за целите на маркетинга, за шпионски цели или за целите на цензурата. Тук вече интересите са от друго естество и надхвърлят интересите на компаниите-доставчици. Американското правителство например, под предлог от заплаха от терористични атаки, отдавна подслушва чужди и свои граждани в точките на международен пиъринг (там, където два административно обособени нетуърка осъществяват обмен помежду си).
Китайското правителство пък ползва DPI за отсяване на неподходящо съдържание, било то от порнографско, религиозно или политическо естество.
В Европа и в частност у нас като че ли DPI технологията се ползва най-вече за преследване на пиратите. Поне ако съдим от последните приети в Брюксел предложения. „Предложенията Торпедо“ изискват:
– забавяне на P2P трафика или спирането му изцяло с цел да се предотврати „нарушаване на интелектуалните права“;
– сътрудничеството между доставчиците на Интернет и издателите на съдържание и засилена филтрация на трафика;
– контрол от страна на доставчиците върху техните клиенти с цел следене дали съдържанието, което се изтегля от потребителя, е ‘законно’ или не;
– задължаване на потребителите да инсталират софтуер на личните си компютри за следене на ‘незаконно’ съдържание;
– отрязване на достъпа до Интернет в случай на нарушение;
– прехвърляне на компетентности относно това кое е законно и кое не от ръцете на правосъдието към доставчиците. Които са частни лица с частни интереси – да не забравяме това!
Не ми се иска да съм песимист, но ми се струва, че предстои едно невесело близко бъдеще.
1. Deep Packet Inspection – (от англ.) дълбинен преглед на пакетите