Шумкарски капитализъм | Култура – Брой 39 (2522), 14 ноември 2008

Първоначално не възнамерявах да пиша за конкурса БГ сайт 2008, както не писах и за случилия се непосредствено преди него OpenFest 2008. Реших, че е безсмислено да обговарям начинания, които все повече затъват в демагогия и пионерски ентусиазъм как „нещо се случва извън мафиотските структури в батковината‛ и как „500 ангажирани човека се събрали накуп, съблазнени не от безплатни кебапчета и бира‛. Е, поради липсата на желаещи, в началото на септември БГ сайт съблазняваше участници с ‛уникалната‛ възможност за добавяне на линк към сайта им срещу депозирането на скромните 100 лева, но с това само предизвика смях в мрежата и накара веселия SEO-сайт Alabala да предложи същото, но без пари.

Но тъй като все пак съм решила да пиша, за да стане ясно защо „демагогия‛, защо „шумкарски капитализъм‛ и защо „governmentality‛ в етикета до заглавието, трябва да почна с малко история.

Бг сайт е конкурс за електронни сайтове . Най-престижният, както се самопредставя в собствения си сайт, макар да не съм запозната с наличието на други, по-малко престижни конкурси у нас. Конкурсът съществува от 1999 г. До 2003 негов инициатор е компанията ABC Design & Communication, като през 2000 за партньор е привлечен и M3 Communications Group Inc. От 2004 нататък организирането му става част от дейността на една НПО, така наречената Българска уеб асоциация (БУА), браншова организация, сравнително нова по отношение на БГ сайт, в чието създаване през 2004 влиза и титулярката от ABC Design Жюстин Томс и чиято цел е утвърждаване, координиране и съвместна работа на лицата и фирмите, които се занимават с дизайн, подготовка, организация, проектиране, реализация, поддръжка на Интернет страници, Уеб дизайн, реклама в Интернет, мултимедия и други сходни дейности (…) в услуга на интересите на Българския Уеб пазар, опериращ в условията на свободна пазарна икономика. Толкова за БУА.

До 2005 конкурсът БГ сайт работи нормално, излъчва победители, организира семинари за специалистите, образова масите и изобщо е полезен. През 2006 е избран нов управителен съвет. От състава му излиза Жюстин Томс, но пък влизат представители на офлайн медиите, например Мартин Захариев, както и една личност от Икономедия, за чийто интересен опит с НПО-тата вече съм писала в колонката си „Микрофизика на властта‛. Оттам нататък сценарият е познат. За това какви ги върши БУА и как върти капитализъм „в условията на свободна пазарна икономика‛ може доста да се прочете в мрежата, като примери ще приведа споменатото вече изискване на такса за участие в БГ сайт и прословутото гласуване с SMS това лято на псевдо-фестивала с (уж) международно участие „Уеб Албена 2008‛. Да се очаква от участници във web събитие, където интерактивността е даденост, да гласуват с SMS-и по лев и двайсет всеки е, цитирам, „все едно да пуснеш радио спот по ТВ канал‛. Но дори оправданието за тези недалновидни, обидно дребнави, джебчийски трикове да е невъзможността за градене на пазарен капитализъм в условията на „опасно московизиран медиен пазар‛, кое би обяснило отличаването на проекти, които дори не отговарят на web-стандартите? Да не говорим за кичозната им визия! Дали причината за това е намесата в онлайн нещата на порно, извинете, офлайн бизнеса? Нека цитирам едно едничко мнение от специализирания форум FlashBG: „В тази асоциация членуват предимно дребни капиталисти, които, ако могат да върнат робството и крепостните селяни, ще го направят. (…) Хората в тази асоциация нямат никаква представа какво е уеб, как функционира и от какво има нужда. Това са предимно големи фирми, които търсят масова евтина работна ръка (…). Официалното становище е, че асоциацията няма становище и не се ангажира с нищо. В същото време има някакви неясни и странни претенции.

Вероятно липсата на становище БУА компенсира с претенцията, че всеки може да е добър професионалист, стига посредством реклама да му се пришият нужните качества. Ако се сещате, едни старомодни философи бяха писали навремето нещо за реификацията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.