aIPv6 експеримент | Култура – Брой 30 (2513), 12 септември 2008

Всяка година септември идва с необозримо количество интернет новини, локални и глобални, и измежду тях е трудно да бъде избрана най-важната. Между събития като закриването на сайта „Опасните новини‛, обявяването на внезапни облекчения при регистрация на .bg домейни и решението на правителството да стартира IPv6 кампания, аз реших да избера третото, отчасти защото косвено е свързано с това за .bg домейните, а и защото за сензационното закриване на „Опасните‛ така или иначе вече пишат всички.

Какво все пак е IPv6 и защо е важно да се знае? Това е съкратения вариант на названието Internet Protocol version 6 и означава новата версия на единствения съществуващ в момента стандартен интернет протокол IPv4. И докато IPv4 е система от 32 битови* адреси, представляващи уникален набор десетични числа, разделени на групи с помощта на десетични точки, IPv6 адресите са 128 битови и представляват набори от шестнадесетични числа, разделени с двуеточия. За поддържането на ред и еднозначност в адресното пространство и сега се полагат доста усилия, а опитът за преминаване към нова версия ги умножава многократно, което поставя въпроса: редно ли е да се гледа на IPv4 като на отживелица с изчерпани възможности и нужно ли е наистина по-голямо адресно пространство? Това само с интересите на един бъдещ по-голям пазар с имена на домейни ли ще е свързано или интернет качествено се разраства, обхващайки в себе си не само компютри, но и телефони и всевъзможни периферни устройства? Въпросът с новата IP версия стои от десетилетие – доста дълъг период за сферата за IT областта, което засега доказва единствено сложността, не и целесъобразността на нововъведението. То все още е на ниво експеримент, но оптимисти не липсват. На 27 май тази година в Брюксел Европейската комисия прие план за привеждане в готовност на Интернет протокол версия 6 в Европа и дори отчете успехи, макар да признава тяхната частичност: IPv6 спецификациите в момента не позволяват IPv6 адресите да изпращат пакети информация към IPv4 адреси и обратно без да се налага да се конфигурират „тунели‛ или да се ползват специални системи за капсулиране и пренос на пакетите информация от единия протокол към другия. IPv6 адресите засега могат да комуникират единствено помежду си. В плана за действие съществува също и точка, касаеща проблема с неприкосновеността на личните данни (каквито се явяват и IP адресите) и това е наистина важно в една система, в която не се предвижда да има локални мрежи и непрозрачност.

Песимистите както винаги са в IT средите и те не пестят критиките. Според тях причина за IPv6 кашата произтича от три основни грешки:

Грешка първа – несъвместимостта. Възможно ли е изобщо превръщането на IPv6 в пълнофункционално адресно пространство след като не се осъществява като разширение на съществуващото вече стандартно IPv4, а се разработва като негова алтернатива? В случая с глобалната мрежа не е ли наличието на алтернатива фундаментална концептуална грешка?

Грешка втора: липса на кохерентност, на цялостен план за действие. Към IPv6 се подхожда с препоръки и пожелания, вместо с поставяне на изисквания. В същото време се полагат огромни усилия в погрешни посоки каквото е например премахването на т. нар. прокси сървъри. От тук следва грешка трета: разпиляването. Прокситата и изобщо локалните мрежи са добър начин за редуциране на адресното пространство до по-малък брой адреси (това е когато зад общ публичен IP адрес стоят няколко устройства c частни IP-та, свързани помежду си в локална мрежа). Но или простотата вече не е приоритет или тя се e сдобила с нови, нейерархични измерения – огромното адресно пространство, което разкрива пред нас бъдещето ще представлява мрежа от свързани помежду си равноправни устройства, всяко от които представляващо отделна самоличност и притежаващо свой собствен публичен IP адрес, независимо дали става дума за персонален компютър, телефон, лека кола, система за домашно видеонаблюдение, ютия или пък готварска печка.

Звучи фантастично, но какви изненади крие в себе си тази прекрасна нова адресна Bселена може да покаже единствено бъдещето?

*Битът (binary digit) е основна мерна единица за количество информация в комуникационната, изчислителната и информационна теория и представлява двоично число, приемащо стойност от 0 до 1.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.