Защо е цялата тази история в стил Hugo de Burgh? В момента пред очите ми е една съвсем скорошна статия на Walter Isaacson, публикувана в „Time‛ под заглавие „Как да запазите вестника си‛ (How to Save Your Newspaper). Тя описва доста неопределената ситуация, в която печатните медии се намират напоследък. Ако до началото на миналата година всички вярвахме, че спадът в продажбата на хартиени вестници сочи недвусмислено, че бъдещето им е в мрежата и тепърва ще се утвърждава моделът на издръжката им от web реклами, то от септември м.г. тенденцията отново е друга. Просто всеобщият финансов колапс не подмина и рекламния бранш.
Като алтернатива за спасение е посочен старият изпитан модел на микроплащанията – линкове, които водят към желания материал и чието посещение автоматично извлича малки суми кибер-пари от нашите кибер-портфейли. Това е по аналогия на 99-те цента, които плащаме на Стив Джобс за мелодия, свалена от iTunes Store. Предложението вестниците да се издържат по същия начин обаче звучи абсурдно на някои, тъй като новините (ако става дума за продажба на новини) са продукт с по-малък срок на годност от мелодиите. Веднъж прочетени, те вече не струват нищо. А и да не забравяме все пак, че Стив Джобс има отношение към журналистиката толкова, колкото и към музиката – неговата крайна цел са продажбата на iPod-и.
В една друга, сравнително скорошна статия по темата, този път в „New York Times‛ от 27 януари т.г., озаглавена ‛Новините, които можете да обезпечите‛ (‛News You Can Endow‛), разковничето на спасението е във филантропията на отделни просветлени индивиди. За да оцелеят, вестниците трябва да се превърнат в некомерсиални, но състоятелни институции подобно на колежите и университетите.
Проблемите на новинарството обаче не изчерпват проблемите на журналистиката въобще. Въпросът с оцеляването на най-радикалната част от нея не е от вчера. Споменах де Бърг, нека се върна към него. В есето си „Някои проблеми около разследващата журналистика‛ и по-точно в параграфа „Свободен пазар и регулация‛ той пише следното:
„Според някои критици на схващането, че капитализмът гарантира съществуването на съперничещи си мнения, обществено отговорната журналистика въобще не е функция на свободния пазар, а на други фактори. (…) Преди всичко тя е функция на професионалната етика, (…) етика, която й позволява да се противопоставя на търговския натиск. (…) Притесненията относно съвременната журналистика отново превръщат въпроса за регулацията в основна тема за дискусии. Смятана (…) за средство, с което правителствата потъпкват обществено отговорната журналистика, днес [регулацията] по-скоро се смята за средство, чрез което тя все още може да бъде спасена.‛
Ако наистина това е начинът, не ни остава друго, освен песимизъм.