Не е ли удивителна лекотата, с която се разпада комуникацията тъкмо в средата, предназначена да я улесни – мрежата?
В момента наблюдавам опита на една дискусия да се случи: доц. д-р Любима Йорданова, лингвист, запознат с Европейската комуникационна политика и въвлечен в законодателната реформа във висшето образование и науката у нас, е публикувала постинг като гост-блогър в сайта на студента по компютърни науки в Дармщадт Боян Юруков. Съдържанието на постинга са собствените й представи за явлението „блогинг‛, целта е началото на дискусия, а мотивът – януарските инсинуации в медиите, представили блогосферата като опасна среда, която трябва да бъде строго контролирана.
Постингът предизвиква разнообразни реакции, които ще се опитам да групирам според това, доколко адекватно откликват на стремежа към дискусия.
Първата (дори хронологически погледнато) реакция е и най-примитивната. Тя е в самото дъно на т. нар. йерархия на несъгласието (описана в есето на популярния в мрежата програмист и рисков капиталист Пол Греъм „Как да изразяваме несъгласие‛) и не надхвърля грубия ad hominem опит за дисквалифициране на опонент само поради принадлежността му към дадено поколение и пол. Интересното е, че реакцията принадлежи на популярен блогър, известен както с многобройните си разсъждения на всевъзможни житейски теми, така и с непримиримостта си към троловете в интернет (!).
Другият тип реакции са нищонеказващите. Те не се занимават със съдържанието на постинга, а с тона му, който е „ романтичен и изпълнен с очаквания по отношение на блоговете‛, по-подходящи за далечната 2002, когато на тях се е гледало като на инструменти на гласността. Странно или не, но този тип реакция е на двама от екипа на Economedia, отговорни за web проектите й, което тутакси поставя въпроса: нима блоговете в блогосферата на „Капитал‛ и „Дневник‛ не са вече инструменти на гласността? А какво са тогава?
Трети тип реакции – противоречие заради самото противоречие, без изтъкване на аргументи против. Противоречащите са предимно изнервени анонимни блогъри.
Четвърти тип – противоречие, но с опит за намиране на контрааргумент: блогосферата не бива да се изучава, защото… е невъзможно тя да бъде изучена. Достатъчно е, че в нея оцеляват истински силните и това е, което я прави свободна. Всъщност, дискусията почва тъкмо тук, с появата на мнения, че този кибер-дарвинизъм би бил приемлив, ако поне отчасти можеше да обясни процесите в един управляван, повече или по-малко явно, от парите и политиката инструмент.
Оттук и петият тип реакции, които не могат да бъдат класифицирани по скалата на противопоставянето, защото са по-скоро опит за намиране на общ език между хора с различен стаж в мрежата, различен житейски опит и различни представи за свобода. Уточняват се понятия, сравняват се гледни точки, появяват се нови и неочаквани, но не и лишени от логика ъгли и перспективи.
Но като се замисля, има логика в примитивната реакция на блогърите, съпротивляващи се на любопитния академичен пришълец, дошъл да ги изучава, като че ли с цел да „колонизира‛ територията им. В случая обаче не става дума за това. Ако някой възнамерява да изучава блогърите като диво племе, той би подходил с акуратната предпазливост на изследовател, разработващ антропологичен терен – не би издал по никакъв начин намеренията си. Къде остава софистиката при положение, че лингвистът сам декларира притежаваните от него оръжия:
Всеки текст може и е манипулативен. Нали чрез него се цели някакво въздействие върху някаква аудитория или отделен човек? Начинът на организация на текста, словоредът, избраните думи, тяхната стилистика и т.н., акцентът върху несъществени неща, за да се прикрие същността, различното прекрояване на информацията, всичко това се прави с една единствена цел – да се манипулира аудиторията.
Към блогърите в случая е подходено като към грамотни граждани, които трябва да са наясно, че с тях може да се злоупотреби. Ето защо е смешно, когато те самите се държат като туземци и се дивят на това колко странно и не на място звучат нечии думи.
Какво пък, започнала едва-едва, дискусията продължава смислено. Интересен първи сондаж в блогосферата.