В живота нещата се случват синхронно, а мрежата е посредник, който, както никой друг, успява да пренесе тази синхронност безпрепятствено до оперативното пространство на ума ни. Друг е въпросът дали той винаги успява да обработи така получената информация. В изобилието от събития на мен често ми е било трудно да избера за кое точно да пиша и неведнъж съм се изкушавала да групирам привидно несвързани помежду си събития или пък събития, свързани по логика, различна от подразбиращата се причинно-следствена. В резултат на това често съм била упреквана в липса на логика.
Какво пък, сега ще изброя няколко локални и очевидно несвързани събития, обединени помежду си единствено от ключовата дума ‛достъп“. Тоест, ще действам донякъде според логиката на една интернет търсачка.
Първо събитие:
Архивът на БНТ се оказа достъпен за ‛нерегламентираните действия“ на група малолетни роми, чиято цел е била да задигнат металните стелажи, съхраняващи 50-годишната история на телевизията под формата на запис върху филмова лента.
Същият този архив обаче е категорично недостъпен за пирати (граждани-данъкоплатци на тази страна, осигуряващи финансово тази същата институция). В тази връзка и извън някои резерви, които би следвало да имаме относно съхраняването на информация в дигитален архив, дали един ден няма да се окаже, че единственото съхранило се съдържание е тъкмо вече изпиратстваното от БНТ?
Второ събитие:
Заседание на Комисията по гражданското общество и медиите по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, по време на което е било предложено Съветът за електронни медии, СЕМ ‛…да огласява публично всички решения във връзка с осъществяването на своите правомощия, включително начина, по който прилага закона, както и основанията за промяна на своята практика.“ Т.е. да ги направи достъпни за разискване от по-широк кръг граждани. Това е било оспорено от някои заседатели с довода, че ‛заседанията на СЕМ са твърде дълги“, а и е ‛много трудно за работата на Съвета да се приеме такъв текст в закона“, защото „човек се притеснява пред толкова много камери“ и защото ‛не може достатъчно добре да комуникира, свободно да комуникира“ пред тях. Трогателна свенливост, наистина!
Събитие трето:
Отново иде реч за прословутия противоконституционен член 5 на Наредба 40, който бе отменен от Върховния административен съд през декември 2008 г. (за това стана дума в първата ми колонка от тази година) и който ще бъде разглеждан отново в четвъртък от парламентарната комисия по транспорта и съобщения и от комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, като най-вероятно ще бъде приет под формата на закон, позволяващ на МВР неконтролируем достъп до информация за телефонните ни обаждания през стационарни и мобилни мрежи, SMS-ите ни и електронната ни поща.
Не мога да се сдържа и да не цитирам един весел анонимен коментар в мрежата относно невеселата ситуация, в която би ни поставила тази вседостъпност на обменяната от нас информация: най-добре Министерството на вътрешните работи да се преименува на Министерство на информацията и да се превърне в единствения в България интернет доставчик. Така, в името на държавната сигурност, всички ние ще сключваме договор директно с Министерството, а в договора ще има клауза, че „всичко казано или написано от нас онлайн може и ще бъде използвано срещу нас в съда или по друг удобен на Министерството на информацията начин„.
И за финален щрих на тази мрачна локална картина, едно събитие от малко по-друг порядък: черен екран скри от погледа на зрителите България от композицията „Ентропа“ на чешкия скулптор Давид Черни, разположена в сградата на Съвета на ЕС в Брюксел. Фактът, че страната ни бе изобразена не като розова долина, а като „турска тоалетна“, стана причина за поредния пристъп на болезнен свян у управляващите ни.
Като че ли не е нужно кой знае какво напрягане на ума, за да извлечем полезен извод от изброените дотук и привидно несвързани помежду си събития: достъпът до информация в тази страна става нездравословно, дори бих казала гибелно еднопосочен и съвсем не в полза на нейните граждани.