Присвояване | Култура – Брой 8 (2535), 27 февруари 2009

Тези дни се вдигна доста шум около промените, които социалната мрежа Facebook направи в условията за ползване на услугата. Преди две седмици тя тихомълком си гарантира ‛постоянен, неизключителен, неотменяем и напълно прехвърляем лиценз (с правото на сублиценз) да използва, копира, издава, дистрибутира, възпроизвежда, модифицира, съхранява, публикува, превежда, публично показва, скенира, преформатира, модифицира, редактира, цитира, адаптира, създава производни и разпространява всяко съдържание‛, споделено от ползувателите й, при това завинаги, дори след като те са закрили потребителските си сметки. После като че ли обратната връзка сработи и Facebook, взела си бележка от гневните реакции, върна нещата в старото им положение.

Трудно е да се каже доколко ценно от комерсиална гледна точка и трайно във времето е това, което ползувателите на мрежата споделят помежду си: любителски семейни снимки, новини, линкове. От коментарите под статиите в Consumerist и New York Times , отразили скандала, а и във Facebook-групите, обособили се в знак на протест, обаче се вижда, че всички те са еднакво неприязнени към идеята нещо, споделяно от тях безкористно, да се превръща в предмет на комерсиално ползване. Дори когато оправданието е ‛улесняване на споделянето на съдържание‛.

Всъщност, би следвало да се запитме какви още следи, какви още данни за себе си оставяме в тази среда, освен доброволно споделеното от нас съдържание? Нали все пак с нещо трябва да заплатим удоволствието да общуваме? Дали няма да се окаже, че по-ценните от комерсиална гледна точка данни са не предназначените за обмен със себеподобните ни, а тъкмо тези, които лесно могат да се преобразуват в логична, смислена и машинно обработваема информация – данните, издаващи нашето потребителско поведение? Бихме могли да научим немалко за интереса, който изпитват към това наше поведение разработчиците на всевъзможни аналитични платформи и приложения за социалните мрежи, достатъчно е да предприемем кратко пътешествие из Google с ключови думи ‛user behavior analysis‛. По време на едно такова търсене аз попаднах право на форума на разработчиците на Facebook и по-точно в една тема от юли миналата година, в която екипът на платформата Kontagent търсеше бетатестери (доброволци-изпитатели) за своя нов продукт.

Kontagent са рисково начинание със седалище Сан Франциско и са се фокусирали върху изграждането на мощна платформа за viral analytics (вирален анализ?), предназначена за разработчиците на социални мрежи.

По-долу следва информация за видовете данни, които Kontagent проследява, събира и анализира за целите на своите предвиждания: възраст на потребителите, пол, местонахождение, брой приятели, брой посещения на профила, брой на уникалните измежду тях, времето, прекаранно на сайта, датата на последното посещение. Прави се анализ и се търсят всевъзможни зависимости: между демография и социално поведение в дадени групи индивиди, между източниците на трафик и поведението на индивидите, между предпочитаната версия на ползваните приложения и поведението на индивидите; изследва се вирулентността (K-фактора) на индивидите, т.е. потенциала им да ‛заразяват‛ и други индивиди и т.н.

Логично следва въпрос от страна на модератора на Facebook: Как ще бъдат набавяни тези данни? В разрез с правилата за ползване на услугата?

На което Kontagent отговарят, че уважават тайната на личните данни и по-точно тези, чрез които индивидът може да бъде идентифицран (име, e-mail). За сметка на това пък изрично отказват да разкрият как точно ще събират тези данни. Един вид, това си е лична работа на Kontagent, тайна, която те биха споделили само с партньори.

Очевидно Facebook и Kontagent са намерили общ език, защото през октомври м.г. в блога на платформата се появи постинг, съобщаващ за началото на тяхното многообещаващо партньорство.

Та в тази връзка, мисля си, че далеч по-незащитимо е тъкмо това съдържание, оставяно от нас в мрежата под формата на лесно обработваема информация за поведението ни. Колкото и да демонстрира загриженост към личните ни тайни обаче, вирусният маркетинг и изобщо всяка дейност, свързана с изучаването на поведението ни в мрежата, трудно ще успее да докаже етичността си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.