Бръмчене | Култура – Брой 16 (2543), 24 април 2009

Една локална новост напоследък буди немалък интерес и дори успява да измести фокуса на вниманието от мъчителни теми като тази за поправките в Закона за електронните съобщения и стремежа към безконтролен достъп на МВР до интернет трафика. Името на тази новост е BuzzDash: американският онлайн барометър на публичното мнение преди седмица се сдоби с български лицензиант.

Как точно един сайт измежду много други успява да се превърне в новина? Със скъпо струваща реклама, разбира се.

На 7 април столицата осъмна украсена от билбордове с ликовете на велики диктатори в комбинация със слогана: „Те говорят, ти слушаш“. Както по-късно стана ясно, тези билбордове били не просто поредната проява на лош вкус или намек за начина, по който пропагандата работи с масите, а имали за цел налагане на марката BuzzDash посредством т.нар. teasing (дразнене) на обществеността, при което тя да отдели, подобно секрет, своето мнение. Точно това и се случи – мнението на скандализираните граждани достигна чак до намиращия се зад граница софийски кмет и той издаде заповед билбордовете да се свалят, с което да даде повод на други скандализирани граждани да нададат тревожен вой за наличието на цензура. Изпълнителят на рекламната поръчка, фирма „Оксиген“ ЕООД, обяснява концепцията си не с търсене на скандал на всяка цена, а с желание да постигне ефект от контраста на типичната за тоталитарните общества ситуация, при която бива слушан единствено диктаторът, с истинската мисия на BuzzDash, въплътена в слогана: „Ти говориш, те слушат!“, схванато не като подслушване обаче, а като възможност за всеки от нас да изрази по чуваем начин мнението си.

Сайтът има кратка история. Съществува от септември 2006 г., а негов създател е политическият експерт Дейвид Гергън. Оригиналната цел на сайта е точно създаване на меродавен и независим инструмент за изследване на общественото мнение, позволяващ поглед в реално време върху процесите, протичащи в него.

Типичен web 2.0 проект, той не би могъл да съществува без обратна връзка с потребителите си и като такъв имб не малка заслуга Обама да спечели президентските избори. Ползвайки BuzzDash като инструмент за мигновено тестване на идеи, екипът на Обама предлагаше на обществеността своите, отсяваше полезните измежду тях и се съсредоточаваше върху им.

Какво представлява BuzzDash? Съществуващ под формата на индивидуални модули за допитване, наречени buzzbites, сайтът е всъщност форум, в който всеки може да:

• види в реално време популярното мнение по даден въпрос в широк обхват от теми;

• изрази мнение, гласувайки или коментирайки тези теми;

• поства самият той buzzbites в личната си страница, блог и мейл;

• създава buzzbites за лични нужди, за BuzzDash или и двете заедно.

Първото, което ми направи впечатление преди седмица в българския вариант, е, че активността в сектора с Новини и Политика е забележимо по-голяма от тази в сектора Спорт, Забавления, Бизнес и Други. Сега активността в сектор Забавления и Политика се е поизравнила, но ето някои от най-болните теми все пак:

„Ще оцелее ли „Кремиковци?“, „Ще открие ли ДАНС корумпирани министри“, „Разпада ли се СДС“, „Мислите ли, че подслушват телефона ви?“, „Има ли днес криза с боклука в столицата?“, „Кой е по-лошият премиер“, „Колко пари има в сивата икономика?“. Има дори допитване за ефекта от акцията с билбордовете: „Дразни ли билбордът с Хитлер еврейската общност.“

Седмица след стартирането на сайта, активността на гражданите на него не е кой знае колко голяма, новината обаче продължава да е новина: Научаваме, че американският първообраз BuzzDash.com се е превърнал в собственост на българският Buzz. Собственици са Иво Гиздарски и Бисер Димитров, което и обяснява донякъде липсата на възторг у гражданите по повод предоставения им чисто нов инструмент за гласност. Ето и някои от коментарите под статията със заглавие „Buzzdash.bg купува buzzdash.com“ във вестник „Капитал“:

„Майко мила, ченгетата пак хвърлят пачки.“ „Пачки по стотачки и портрета на Сталин.“ „Ами избори идват и пачките хвърчат.“ „ДС се сдоби с нов инструмент за манипулация на общественото мнение, този път в интернет.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.