Експериментално | Култура – Брой 25 (2552), 03 юли 2009

Докато се възмущаваме от циркулиращото по блогове и социални мрежи видео с изказването на Доган пред избирателите в с. Кочан и негодуваме при новината за кортежа на Станишев, блъснал кола в Благоевградско, успяваме ли да забележим, че Google забранява сайта на цяла една община с все предизборни дебати на него за цяло едно денонощие?

Докато следим скандала с усвояването на почти милион от Центъра за преводи и редакции към Министерския съвет, не пропускаме ли новината, че братя Галеви отново са на свобода с невинното намерение да участват в политиката? Докато оплакваме Фара Фосет и Джако, интересува ли ни защо ‛дъгоцветните“ ни съграждани излизат на улицата и танцуват? Докато се вълнуваме от безредиците след изборите в Иран, знаем ли достатъчно за предстоящите у нас? И ако знаем, какво от това?

Мрежата винаги е била шумна като роящ се кошер дори на локално ниво и в относително спокойни времена, но при всичките разкрития и сензации, които ни се сервират от медиите напоследък, страхът, че важното не достига до нас, не бива да ни напуска. И не е като да няма защо: новината, че тази година в тъмните стаички на 9 (не 50, както се очакваше) столични избирателни секции, освен традиционните бюлетини, ще има и автомати за електронно гласуване, остава някак в периферията на вниманието ни.

Всъщност, то дори не е новина. Почти всичко, което днес четем по вестниците за начина, по който ще се подава и отчита този експериментален електронен вот, вече сме го чели в средата на април, когато стана ясно, че Народното Събрание е одобрило нововъведението. Новост е може би единствено името на фирмата-изпълнител – „Лирекс БГ“ ООД. Оказва се, че на 5 юни, на основание чл. 23, ал. 1, т. 28, чл. 87 от Закона за избиране на народни представители и чл. 1 от Условия и ред за експериментално гласуване по електронен път, било взето решение председателят, заместник-председателите, секретарят и членът на ЦИК да проведат разговори с фирмата относно техническите качества и цената на автоматизираните системи за гласуване.

Измежду кои други кандидати обаче е била избрана тъкмо тази фирма, какви са били условията на другите и къде точно в мрежата е достъпна документацията по сделката, не е ясно. Не е ясно и къде са резултатите от тестването на системата и кой изобщо я е тествал. Би било редно всички тези документи и резултати от тестове да са достъпни на сайта на ЦИК, но нищо такова не откривам там, затова пък на сайта на фирмата може да се прочете, че други кандидати за изпълнение на поръчката изобщо не е имало. . Става дума за сравнително малка поръчка на скромната сума от 120 000 лв., така че изглежда напълно излишно гражданството да се тревожи и да настоява за информация по въпроса. И все пак: каква марка е хардуерът, откъде е внесен, кой го е сертифицирал? Софтуерът с отворен код ли е, или не? Обсъждат ли се някъде предимствата и уязвимостите на системата? Ами евентуалните разминавания между технологичните и юридическите стандарти? Как например ще се гарантира автентичнистта на вота? Достатъчно доказателство ли е хартиеният фиш? А какво стана с идеята за удостоверяване с пръстов отпечатък? Всеки един добър професионалист би могъл да каже доста за начините, по които може да се фалшифицира един електронен вот и да бъде елиминирано уж най-сериозното предимство, което гласуването с магнитни карти дава – невъзможността за купуване на гласове, но някой някъде дава ли думата на такива професионалисти? Та нали един ред в кода може да промени резултата от изборите много по-ефективно и неусетно, отколкото грубо практикуваното досега купуване на гласове.

Явно някой вместо нас решава, че мащабът на начинанието, сложността и последствията му за обществото няма да са чак толкова фатални, просто защото става дума за експеримент. А експериментът нали затова е експеримент – не е задължително да завърши успешно. Но значи ли това, че и вотът, даден по електронен път, няма да тежи толкова, колкото вотът, даден по традиционния начин?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.