Песимизмът идва от трудностите, които професионалната журналистика среща в опита си да остане адекватна част от съвременната икономика, чиято концепция напоследък коренно се е променила. Тя се е превърнала в иновационна икономика. А стремежът към обновление на журналистиката е задвижил глобалната инициатива INJO (от Inovation Journalism). Шестата й поред конференция се състоя на 18-20 май т.г. в Станфорд.
Терминът иновационна журналистика е в обращение от 2003 г. благодарение на Дейвид Нордфордс, професор в Станфордския университет и означава ‛журналистика, способна да отрази иновациите и иновационните процеси, протичащи вътре в иновационните системи“. Иновациите, за разлика от научните открития, не са уникални събития. Заслуга за тях нямат отделни индивиди. Те са заслуга на колективи и представляват процеса на създаване и доставяне на нови ценности на пазара и в обществото. Тъкмо в тази схема иновационната журналистика има решаваща роля. Тя е адекватният тип журталистика, способна да отрази иновациите, които традиционната не може заради строгото разграничаване на областите си. Вече няма бизнес новини, политически, технологични, културни. Иновационната журталистика обхваща всички тези области. Тя е като хоризонтално поле, което ги пресича и е в състояние да навигира безпогрешно в терминологията на всяка една от тях.
Както сигурно вече стана ясно, става дума за нова доктрина, крепяща се на няколко базисни понятия, две от които доста интересни: икономия на вниманието и работа с вниманието. Т.нар. икономия на вниманието е подход, третиращ човешкото внимание като нещо недостигащо и прилага икономическата теория към разрешаване на проблеми с управленето на информацията, която то е в състояние да усвои.
Работата с вниманието пък е професионално генериране на и търговия с вниманието.
Разбира се, иновационната журналистика е нещо различно от тези деликатни манипулации. Поне Нордфорс твърди така.
Целта на журналистиката такава, каквато я познаваме, независимо дали става дума за репортерство или за разследване, винаги е свързана с проблема за извличане на точната информация от възможно най-много източници. А това съвсем не е неутрален процес. Той винаги е идеологизиран и винаги в интерес на някого.
С други думи, както твърди видният британски културолог Стюарт Хол, ‛понеже смисълът не е даденост, а се създава, на едно и също събитие може да бъде принаден различен смисъл. Начинът, по който една информация се ‛тълкува“ или обозначава, е идеологическа сила, а масмедиите са главните носители на социалния смисъл в съвременния свят.“
Близо е до ума, че когато информацията стане толкова много, та вниманието ни трябва да бъде професионално насочвано, ние се подлагаме до крайност на опасността да възприемем нечия интерпретация на събитията. Това не означава непременно невярна интерпретаци, а информация, представена ни в контекст, легитимиращ една и маргинализиращ друга конструкция.
В тази връзка е редно да се запитаме иновационната журналистика не трансформира ли същността на професията до степен тя да престане да бъде журналистика изобщо?
‛Журналистиката е производство на нови истории, довеждане на интересни за обществото теми до общественото внимание. И като такава, получава мандата си от своята аудитория“, така че е добре да действа в интерес на тази аудитория, а не на медията. Сигурно затова и бизнес моделите, съответстващи на принципите на иновационната журналистика, които Нордфорс предлага, са:
– засилване на обратната връзка с публиката (без обаче да уточнява начина, по който журналистиката ще запази периметъра си от други, работещи по усвояване на вниманието, каквито са например ПР-ите, нито как ще се запази балансът на иновационната комуникативна система в полза на сериозните теми, засягащи обществото).
– отделяне на журналистиката от медията, която винаги се оказва нечия собственост, а оттам и ограничава свободата и репутацията на журналиста (но отново, без да се уточни как ще се предпази от счупване на бариерата между нюзрума и рекламата).