Ако си спомняте, всичко почна със студентския протест през декември м.г. В началото граждански, той скоро се превърна в политически и в последствие беше почти обявен за незаконен от управляващите именно защото бе ‛организиран по интернет‛.
Имаше недоволни от това, че протестът бе използван от политически сили, чиито каузи нямаха нищо общо с исканията на студентите; имаше недоволство и от шума, попречил да се разбере от всички и навреме кого точно подкрепят – дали неподготвените да се озоват в политиката студенти или опитните политикани. Затова пък солидарността на никакво ниво я нямаше. Всеки се чувстваше по-опозиционер от другите, въпреки наличието на среда в която ефективно да общуваме помежду си.
В момента не е така. В момента солидарност има. Ако нещо обединява гражданите, особено тези, живеещи в чужбина, това е желанието им да гласуват. Те дори не се интересуват кой кого възнамерява да подкрепи. Те просто виждат, че с бездействието им за пореден път може да се злоупотреби и не искат да го допуснат.
Мрежата е пълна с конкретни примери за това, как тъкмо технологиите се превръщат в инструмент на тази солидарност.
На непрофесионализма на дипломатите ни – на отказа им да преговарят с чуждестранните власти при забраняване на отварянето на нови избирателни секции в повече градове; на неумението им да комуникират със сънародниците си (необновявани сайтове, спестена или неохотно предоставяна информация), на липсата на синхрон в работата им с тази на ЦИК и МвнР в България и, в крайна сметка, на пропуските в самото българско законодателство – гражданите отговарят с интензивен обмен на правна и всякаква друга информация по личните блогове и социалните мрежи.
Инициативата във Facebook Да организираме най-масовото рекордно гласуване в историята на България, например е точно такава.
Не по-малко полезна е инициативата ‛Парламентарни избори 2009‛ в Google Maps. В този сайт се посочват адресите на избирателните секции за парламентарните ни избори по света. Изграден е с данни от сайта на министерство на външните работи, но е иницииран и допълван от гражданите в чужбина.
На сайта на кандидата за евродепутат Атанас Чобанов пък може да се открие една чудна инициатива за предизборен туризъм, която цели да компенсира неприятния ефект от твърде активния изборен туризъм от юг. Пак мрежата е тази, чрез която можем да проследим какво става с изборните секции в Турция, да сравним броя им с тези в останалите части на света и да си направим съответните изводи.
Активизирали са се дори в БГ мама.
А освен тях съществуват и сайтовете Искаме да гласуваме, България е наша! , Избори 2009, Аз ще гласувам!, Гласувай за България!, Граждански кураж!, Европейски избори – ТИ РЕШАВАШ!, Бунта на безгласните, Избори 2009!
Всичките те съдържат списъци с утвърдени вече избирателни секции, а също и на заявените, които евентуално ще бъдат отворени и са в помощ на желаещите да гласуват от друго място сънародници.
Невъзможно е да се провери адекватността на информацията във всичките, но като че ли го няма страхът от поредната вълна дезориентиращ шум. Може би защото всички са невероятно единни в желанието си да подкрепят опозицията. Шумът и дезинформацията като че ли идват тъкмо от официалните източници. Ето например какво обяснение дават news.dir.bg за лавинообразно нарастващата предизборна активност:
‛Ако парламентарните избори бяха днес, близо 26 на сто биха гласували за ГЕРБ, малко над 18 на сто – за Коалиция за България, около 13 на сто – за ДПС и близо 9 на сто – за „Атака“.Това показва социологическо изследване на „Барометър.инфо“, проведено в периода 19-21 юни.
Анкетирани са били 1306 пълнолетни български граждани. Изследването беше представено от Николай Николов от агенцията, съобщи БТА.‛
Коментарите отдолу обаче, а и навсякъде другаде в мрежата, показват съвсем други тенденции. Възможно ли е да се фалшифицира мнението на цял един народ?