И ето че на 24 март т.г. блогът на Last.fm уведоми общността, че скоро слушането на Last.fm Radio ще става срещу месечна такса от €3.00 за всички страни в света с изключение на САЩ, Англия и Германия, като безплатни ще останат само 30 мелодии, както и всички други дейности на сайта: класации, препоръки, добавяне на информация за артисти, събития и видеа, и не на последно място, характерния за Last.fm ‛скроблинг‛ – съставяне на детайлен профил на всеки потребител в базата данни на сайта и позволяващ му да прослушва любимата си музика дори на портативни устройства. Иначе казано, безплатно остава удоволствието ни да попълваме базата данни на сайта с огромни количества всевъзможна информация.
За по-малко от седмица коментарите под това изявление стават 1651 и са от такова естество, че на 30 март в блога се появява нов постинг, съобщаващ, че след дълго и нелесно разискване, екипът на Last.fm е преосмислил политиката си и отлага въвеждането на абонаментен режим за неопределен срок, работейки междувременно върху някои от потребителските предложения, като например възможност за абонамент с цел подарък, предимства за разработчиците на приложения, докато са в системата като редови слушатели, разработване на алтернативни начини за плащане за държави, в които Paypal е невалиден. В далечен план обаче Last.fm не се отказва от идеята да се превърне в платена услуга и обяснява мотивите си за това несправедливо разпокъсване по териториален признак на уж интернационалната общност с мотива, че се издържа единствено и само благодарение на реклами, които стават безпредметни извън териториите на изброените три държави.
Справедливо ли е това, или не? Амбицията на Last.fm от началото на съществуванието им през 2002 е, по собствените им думи, ‛правилната песен да достига до правилния слушател‛, като за това се разчита именно на обратната връзка с над 30 милиона потребители и каталог от над 7 милиона заглавия, предоставени от над 280,000 издатели на музика и музиканти. Верно е също така, че сайтът може да е доста полезен за ориентация в огромната и разнообразна музикална продукция и изграждането на вкус, особено у младата част от аудиторията, но дали информацията, която трупа в базата си данни, е единствено тази, която съзнателно му предоставяме ние на принципа ‛от фенове за фенове‛? А какво става с тази, която остава да съществува в по-неявен вид, достъпна единствено на собствениците от CBS? Нима информацията за потребителското ни поведение и тенденциите в него не струва нищо? Тази информация в полза на кого е, ако не на индустрията и нейния стремеж да не оставя нищо на случайността и ирационалността на слушателските ни капризи? Дали, отказвайки се да плащаме за музиката, която слушаме, сами не поощряваме алчната индустрия да търси алтернативи и да ги намира в предлагането на все по-предвидима и неавтентична продукция на пазара, задоволияваща най-масовия и посредствен вкус? Или като потребители сме наясно, че предоставили веднъж вече тази информация, индустрията в никой случай не би пропуснала да се възползва от нея. Дори и да плащаме абонаментната си такса от 3 евро на месец.
Междувременно бившите привърженици на Last.fm търсят и намират алтернативи:
http://www.imeem.com/
http://mog.com/
http://www.deezer.com/
http://www.twones.com/
http://listen.grooveshark.com
http://blip.fm/
http://www.mufin.com/
http://www.spotify.com/en/
http://www.playlist.com/
http://mixtape.me/
http://www.goear.com/
http://www.thesixtyone.com/
http://www.jango.com/
Ще оцелее ли Last.fm при наличието на толкова много съществуващи в мрежата възможности за любителите на безплатната музика?