Модата на четците | Култура – Брой 19 (2546), 22 май 2009

Четивата ни се цифровизират неумолимо! Поредната новина: проектът „Виртуална библиотека“ стартира и у нас и това ще направи достъпен фонда на над 43 европейски библиотеки в рамките на проекта „Европеана‛. Наскоро стана дума също и за грандиозната Световна цифрова библиотека и един евентуален Световен Цифров Алианс, който да уеднаквява стандартите, да разпредели усилията на все по-многобройните начинания от този сорт.

Но освен библиотеките се цифровизира и пресата и, както вече е ставало дума, това съвсем не е заради вярата в предимството на технологиите, а чисто и просто отчаян ход на тази индустрия, притисната от рецесията и настъпилите неизбежните промени в начина, по който се потребяват новини.

До какво би довело цялото това прехвърляне на съдържание – от досегашния му хартиен носител в мрежата? Следвайки предвидимото мислене на предприемачите, спокойно можем да допуснем вероятността за скорошен бум в производството на хардуер за четене – един вид, нова iPod-вълна, но този път от устройства за четене на текстови файлове. Всички помним модата на айподите. Беше си точно мода, не толкова техническа иновация, и именно като мода успя да донесе толкова приходи на Apple Inc. Паралелът между iPod-ите и устройствата за четене на текст обаче е подвеждаща. Защо?
Някои считат че дигитализирането на книгите е свързано единствено с лишаване от тактилното удоволствие от досега с този продукт, мириса на мастилото, драскането в полетата. Всъщност, дигитализираният текст създава и по-сериозни неудобства. Нека се замислим например малко над значението на думата „формат‛. При печатането на книги форматът зависи от големината и формата на самите книжни тела, от съотношението между размера на шрифта и на самата книга. Това има икономически смисъл, тъй като позволява изчисляването на най-евтиния и подходящ за масово издание формат.

В web обаче под думата „формат‛ се разбират съвършено други неща. В web се говори за текстове, публикувани в проприетарни формати, в свободни формати, за формати с отворен код. HTML, например, е свободен формат, чиито спецификации са достъпни на World Wide Web Consortium – сайтът за web-стандарти. Или пък също толкова познатият на всички ни Portable Document Format (PDF), разработен от Adobe Systems. В същото време има проприетарни формати като AZW – форматът на Amаzon, който бе създаден с пускането на пазара на четеца Kindle eBook , или пък TomeRaider , пригоден за Windows Mobile, Palm, Symbian. Или пък форматът ARG на френската фирма Arghos и работещ изключително и само с нейните четци.
Разнообразието от формати е голямо и всеки от тях има някакви предимства и недостатъци, според нуждите, които трябва да задоволява. Има например формати за хора, физически затруднени при работа с клавиатура. Форматът DAISY е такъв.

Но можем да си представим какъв хаос може да настане и съответно, какъв контрол да се осъществява над достъпа и потреблението на цифровизирани текстове тъкмо чрез форматите.
Web обаче поставя и други препятствия пред желаещите да четат. В мрежата няма дефицит на място и няма снижаване на себестойността посредством вариации в размера на страниците. Проблем обаче е лошата икономия на вниманието. Много е трудно да четем съсредоточено дълъг и изискващ съсредоточаване труд, ако само на клик разстояние се намира разсейваща информация.

Освен това, как „стоят‛ в мрежата дългите форми? На хартия един роман е напълно приемлив за четене, но online кратките форми печелят.

Да се върнем на метафората за iPod-а за четене. Първото което си представяме е малко квадратно устройство за складиране и консумиране на огромни колличества текст, също както и музика. Но докато спокойно можем да прослушваме симфонии на iPod-а си, то едва ли някой от нас би рискувал да започне да чете „Война и мир‛ от екрана на такова малко устройство? Блогове или новини, може би, но не и „Война и мир‛. Освен това от музиката може да се печели и „на дребно‛ – някой може да предпочита да купи не целия албум, а просто някоя от песните. Колко обаче би струвал един кратък откъс от обемист текст?

А може пък печалбата ни от такъв маниер на четене да е в усъвършенстването на способността ни да колажираме, анотираме, обменяме късове текст, да ги поставяме в нов контекст и да разгръщаме опита си до някакъв всеобхватен колективен дискурс.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.