Чисто съвпадение, но по времето, когато в мрежата се дискутираха тези проблеми, се появи и добрата новина за скорошното пускане (през май) на адрес www.wolframalpha.com на търсачката Wolfram Alpha. Тя е дело на Стивън Уолфрам, британски математик, известен още от 70-те години на миналия век с разработката си на системата за компютърна алгебра SMP (Symbolic Manipulation Program), а после и на мощния научен инструмент Mathematica (1988), представляващ сложна система от библиотеки с елементарни и специални математически функции, огромни масиви разнообразни данни, инструменти за визуализация и за обработка на изображения, статистически библиотеки и още много други. Уолфрам е известен също и с диспута, който е предизвикал с гигантския си емпиричен труд New Kind of Science (‛Нов вид наука“), който е изграден върху представата, че Вселената е дигитална по своята същност. Тази негова представа, както и опитът му с Mathematica, са залегнали в основата и на Wolfram Alpha, която, по думите му, е „смес от много и умни алторитми, евристика, езикови открития и грижа за езика и неминуемо ще доведе до сериозен теоретичен пробив… И докато Google просто доставя документи на базата на търсене по ключови думи, тази търсачка има амбицията да улесни хората да правят своите запитвания на естествен език: просто едно въвеждане на въпрос в празното поле и получавате достъп до огромна система от данни и алгоритми.
Нова Спивак – пионер на web3.0 и предприемач, казва за работата на тази ‛машина за отговори“ следното:
‛Wolfram Alpha е система за изчисляване на отговорите на въпроси. За да изпълни задачата си, тя ползва вградени модели от различни области на знанието, допълнени от данни и алгоритми, представляващи напълно реално познание.“
Всички знаем колко скаран е Google с естествените езици и как премахва от търсенето всичкия този ‛незначителен словесен шум“ – определителните членове, предлозите, съюзите. С това обаче Google неусетно влияе на начина, по който започваме да си служим с езика; ‛гугълизира“ го, превръща го, за добро или зло, в мозайка от ключови думи, вместо в логически свързани изречения, които на свой ред да са свързани помежду си в логични абзаци. За някои това е печална перспектива, за други – не чак толкова, но истината е, че винаги трябва да има алтернатива.
Според някои достойнствата на бъдещата търсачка се преувеличават с цел реклама, а справянето с естествените езици на Wolfram Alpha е всъщност заобикаляне на проблема с предварително заложен контекст на търсенето – задаване на въпроси от научно естество. Освен това, много от нас знаят, че почти от година функционира бета версия на подобна сeмантична машина за отговори True Knowledge .
Истината обаче е, че всяка една мощна алтернатива на Google ще бъде топло приета от ползувателите на интернет, защото (цитирам случаен анонимен коментар под статията, посветена на Wolfram Alpha в CNET): ‛… когато web навлезе в 90-те, се надявах тя да заздрави демокрацията, помагайки на всеки по-лесно да научава фактите. Но web прекалено бързо се наблъска с толкова много пропаганда, че можете да си изкарате душата от ровене с google и още да продължавате да вярвате, че Ал Гор е открил интернет… Може би все пак тази търсачка ще пресява по-добре преувеличенията?“
**“Правилен въпрос‛ е заглавието, с което разказът ‛Ask a Foolish Question“ на Робърт Шекли е известен в мрежата на български и е достъпен на следния адрес: http://www.sfbg.us/authors/r/robert_sheckley/Stories/Ask_a_Foolish_Question.htm