Веднага с встъпването си в длъжност Кундра даде гласност на някои от плановете си, в това число и на намерението да ползва ‛облаков компютинг‛ за правителствени цели, както и да създаде специален сайт на адрес http://www.data.gov, където да се поддържа в наличност и в достъпна за гражданите форма ключова информация за работата на правителството. Новият информационен шеф не крие амбицията си да разклати представите, че политиците в САЩ застават зад технологиите единствено, когато трябва да са в услуга на едрите представители на частния сектор.
Проблемите, които трябва да бъдат непосредствено решени, са свързани с мащаба на начинанието. Всяка една държава е фабрика за данни, а Америка е огромна страна с огромен и все по-нарастващ брой държавни агенции, които се занимават със събиране и публикуване на статистически данни, отразяващи работата на един или друг сектор от живота (икономика, наука, здравеопазване, вътрешни дела), а данните, освен че са в необозримо количество, не винаги са добре описани и в достъпен за ползване формат.
Решението е съзряно в обратната връзка с гражданите – направен е wiki-сайт, където всеки може да докладва по всяко време къде данните са недостъпни поради лош дизайн, недоглеждане или злоупотреба с технологиите, а също така да се обсъжда начинът, по който реформата протича – процесът на каталогизиране на данните, циркулирането на информационните потоци, поощрения за сериозните донори на данни, каквито са научните институти, поощряване на самата работа с данни в учебните центрове например, както и изобщо стремежът към информираност у гражданите.Следейки случващото се в САЩ и в обстановката на очакване, създадена от наближаващите избори у нас, не мога да не си задам въпроса каква е готовността за технологизиране на нашата администрация. Защото, преди да се пристъпи към създаване на е-правителство, преди дори да започне да се говори за него, нужно е да се направи предварителна оценка именно на т. нар. е-готовност, процес сам по себе си също технологизиран и осъществяващ се с помощта на специфичен софтуер и натрупани данни за инфраструктура, налични компютри, типове мрежи, компетентност на служителите и пр. Не ми е известно да е в ход такова проучване, затова пък технология със сигурност има. Достатъчно е да потърсим с ключова дума ‛Bulgaria‛ в базата данни на сайта European Open Source Observatory and Repository (Европейска обсерватория и хранилище за отворен код) , за да открием с изненада, че такава дори е разработвана от българин; а по рейтинга, релевантността и броя на изтеглянията й в централен за разработчиците по света източник, какъвто е SourceForge.net, да си направим извод за качествата й.
Какво евентуално ще се случи, каква ще е готовността на едно бъдещо правителство у нас да се технологизира и да направи процеса на работата си прозрачен, а потока данни – протичащ безпрепятствено и в двете посоки – не само от гражданите-данъкоплатци към администрацията, а и обратно, от администрацията към гражданите-данъкоплатци, надявам се да е вече не само въпрос на добра воля от страна на политиците, а и въпрос на технология от най-ново поколение. Защото все пак облачният компютинг е нещо, способно да се появи и просъществува извън и въпреки всеки опит за контрол, докато има граждани, готови да се възползват от свободата, която той им дава.