Световната библиотека | Култура – Брой 18 (2545), 15 май 2009

На 21 април в главната квартира на UNESCO в Париж под ръководството на американската Конгресна библиотека и UNESCO тръгна проектът Световна цифрова библиотека (СЦБ, The World Digital Library). За тази библиотека се говори още от 2003 г., когато след 20-годишно отсъствие САЩ възобнови своето участие в световната културна организация, а за пръв път бе представена през юни 2005 г., когато номинираният за комисионер на САЩ в ЮНЕСКО, д-р Джеймс Билингтън, произнесе реч, озаглавена именно „Една визия за световна дигитална библиотека‛. В тази си реч д-р Билингтън говори за своето желание за обединяване на богатите колекции на институции, библиотеки и музеи и превръщането им в свободно достояние на човечеството, при това под форма, „далеч по-универсална и достъпна от всички досегашни.“ Като пръв партньор в това публично-частно начинание бива посочен Google с неговия принос от 3 млн. долара. Разработката струва засега над 10 млн., а Билингтън не крие желанието си средствата да идват предимно от частни компании. Сред останалите донори са Майкрософт, благотворителната корпорация ‛Карнеги“, Катарската фондация за образование, наука и развитие, Университетът на крал Абдулла от Саудитска Арабия.

Мисията на СЦБ е осигуряване на възможно най широк достъп до възможно най-представителна част от световното интелектуално наследство, като за тази цел се поощрява разрастването на сектора с неанглоезични и изобщо незападни ресурси (ръкописи, редки книги, карти, фотографии, чертежи, скици, музикални партитури, звукозаписи, филми и др.). Всичко това ще бъде достъпно едновременно на 7 езика (английски, арабски, испански, китайски, португалски, руски и френски). Библиотеката стартира с 1170 заглавия, повече от половината от които неанглоезични. Има дори седем ранни български заглавия, сред които Неделникът на Софроний Врачански, Рибният буквар на Берон, Кратка политическа география за обучение на българската младеж на Архимандрит Неофит. Те до едно са предоставени от Конгресната библиотека.

Търсенето и отсяването на информация от ползувателите на СЦБ може да става по различни критерии, като търсенето може да бъде конкретизирано или разширявано – примерно с цел сравняване на постижения в дадена област в различни части на света по едно и също време.

Билингтън споменава за възможни проблеми, свързани с чувствителни теми, особено от най-новата история на някои страни, които техните правителства биха предпочели да се забравят или фалшифицират, нещо, което според него трудно би могло да се случи поради отворения характер на проекта за всички страни на дебата.

Съдейки от наличните източници в интернет, технологичните предизвикателства пред СЦБ се състоят в начина на дигитализиране на съдържанието, установяването на стандарти и създаването на добра навигация. Само Google през последните години е дигитализирал около 5000 заглавия от Конгресната Библиотека, но все още не е ясно кои от тях ще предостави на СЦБ. Сред партньорите на тази библиотека са такива солидни институции, като Александрийската библиотека, библиотеката на Brown University, Египетската национална библитека и архив, Международната федерация на библиотечните асоциации и иинституции, Конгресната библиотека, националните библиотеки на Япония, Бразилия, Китай, Франция, Израел, Русия, Сърбия, Швеция, Уганда, библиотеката на Йейлския университет и много други.

Във връзка с цялото това суетене около цифровизирането на съдържание, всеки, който досега е ползвал ресурси, като Google Library&Google Book Search, интернет архива на Yahoo&MSN, Amazon’s Search Inside’s, проекта Publisher Macmillian’s BookStore и любимия на много от нас Project Gutenberg, не може да не се запита какви ще са отношенията на СЦБ с тези вече утвърдени източници на дигитално съдържание? Конкурентни? Или с цел да се избегне съперничеството, дублирането на усилия и хаоса от стандарти, ще се установи някаква форма на сътрудничество?

В мрежата вече се срещат догадки за бъдещ Алианс за свободно съдържание (Open Content Alliance), както и въпроси относно евентуалното участие на Google в такъв един алианс, но това е нещо, което бъдещето ще покаже.

Едно единствено нещо смущава и изненадва сега: никъде в мрежата не се открива и намек за приложение на семантични web технологии в този иначе грандиозен и многоезичен проект.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.