В пролога на „Възхода на мрежовото общество“ Мануел Кастелс илюстрира вижданията си за зависимостта между технологии, общество и историческа промяна с два примера: първият е от периода на разцвета на технологиите в Китай от древността до четиринадесети век, другият – от периода на разцвета им в САЩ през втората половина на двадесети.
Четейки напоследък новините около приемането на закона HADOPI във Франция, няма как да не сравня ситуацията там със ситуациите, описани в тези два примера и особено в китайския.
Китай, превъзхождащ в много отношения Ренесансова Европа до 1400 г., след този период внезапно започва да изостава, за да жъне горчивите плодове на упадъка си векове по-късно под формата на британски колониални данъци в опиумните войни. Според Кастелс причината за този упадък се състои в идването на власт на династиите Мин и Цин и на техния отказ от традиционния приоритет, отдаван дотогава от китайската държава на технологичните иновации и открития, за сметка на фаворизиране на изкуствата, хуманитарните науки и бюрокрацията.
Може ли в светлината на този пример да бъде проумяна ситуацията в съвременна Франция? Франция на Саркози и закона HADOPI.
HADOPI (Higher Authority for the Distribution of Works and the Protection of Copyright on the Internet) или още „законът за фаворизиране на разпространяването и протекцията на творчеството в интернет“, или още „законът на трите удара“, е онзи прословут закон, предвиждащ следене на пиратите в мрежата, отнемане на достъпа им до интернет след три нарушения, наказването им с глоба от 300 000 евро и понякога дори лишаване от свобода. Отхвърлен от френския Конституционен съд като противоконституционен през април тази година, след смяна на френския министър на културата, законът отново е на дневен ред и вероятно ще бъде приет, но след известно смекчаване. Отхвърлен е например текстът с предложението създаденият специално за наказателни цели регулаторен орган да не бъде оторизиран да спира достъпа на нарушителите до интернет, както е постановено досега, а да има правомощията единствено да издава предупреждения. Спирането на достъпа пък да става само след съдебна процедура. Тази нова версия на закона все още чака одобрението на целия парламент, но лявата френска опозиция, в лицето на социалисти и най-вече зелени, отсега предупреждава, че се кани да обжалва пред Конституционния съд.
Да очакваме ли упадъка на стария континент само заради фаворизиране на културната индустрия и на бюрокрацията, заета с регулирането й, или това по-скоро трябва да се изтърпи като част от стратегията за противопоставяне на американската културна експанзия, заляла света не без помощта на новите медии?
Та в тази връзка нека си припомним САЩ от втората половина на XX век – времето, когато информационните технологии бурно се развиха, а корпорациите все още не бяха успели да се намесят в това ново поле на дейност с парите си. Макар и финансиран от консерваторите в САЩ и първоначално създаден за военни цели, проектът «Интернет» отключи нови хоризонти пред личната свобода, даде възможности на предприемчивите, обогати културата и еманципира нееманципираните. Сега с този етап е вече приключено. Сега интернет е навсякъде, но с него до всеки от нас достига и корпоративният контрол.
Кастелс пише, че обществото не може да бъде производно на технологиите си и обратно – технологиите да бъдат детерминирани от обществото. Там, където корпоративната матрица се стреми да интегрира в себе си дори риска от неочакваното, факторът човешка гениалност, изобретателност и предприемчивост все по-трудно ще успява да внесе смут и обновление. Проблемът с технологичния детерминизъм е изкуствено създаден проблем, но си остава проблем!
И накрая: като човек на изкуството, би следвало инстинктивно да съм „за“ фаворизиране на изкуството от страна на държавата за сметка на фаворизирането на науката и иновациите? Сигурно така и щеше да бъде, ако най-забележимата проява на това фаворизиране не бе все по-фанатичната борба за защита на авторските права на все по-отчуждения от автора си, все по-малко авторски, все по-предвидим и все по-неавтентичен продукт, бълван от конвейра на културната индустрия.
Райна Маркова