Web-цунами | Култура – Брой 23 (2550), 19 юни 2009

Дългоочакваната машина за отговори Wolfram|Alpha дебютира в мрежата в средата на май, но като че ли само за да покаже, че не е имала и намерение да се конкурира с търсачката Google. Просто защото не е търсачка. Прекалено сложна за простичките неща, с които трябва да се справя всекидневно в мрежата, Wolfram|Alpha

– не разпознава кирилица;

– не се съвместява с някои от познатите ни браузъри;

– реагира с недоумявящото ‛Wolfram|Alpha не знае какво да прави с въведеното от вас‛ дори на не чак толкова екзотични теми като ‛българска литература‛, например;

– и за всеки случай ни препраща към добрия стар Google с дискретно линкче вдясно.

И докато масовият потребител се чуди за какво би могъл да използва Wolfram|Alpha, Google отново успя да го изненада с интересна и преди всичко работеща играчка – на последната конференция за разработчици, състояла се на 27 май т.г. в Сан Франциско, бе анонсиран поредният хит, така нареченият Google Wave (‛гугъл вълна‛), който трябва да се превърне в окончателен факт до края на годината.

‛Вълната‛ не е точно продукт. Както повечето съвременни инструменти, той е хибрид между продукт и платформа – богата цялостна нова среда за комуникация, съчетаваща в себе си многобройни, както никога досега, функции:

– софистицирана електронна поща;

– система за моментна комуникация;

– уики в реално време;

– инструмент за обмен на изображения, видеа, карти;

– езикови улеснения (автоматичен превод между 40 езика, проверка на граматика и правопис).

Ниската латентност* и ‛безшевовата‛ модификация на документите в интернет, позволяващи вграждането им в социални мрежи и блогове, правят инструмента максимално удобен за съвместна работа в реално време между отделните участници във ‛вълната‛. А добрата съвместимост с Android, софтуерната платформа за мобилни устройства като модните напоследък iPhone, разшииряват възможността за тази работа и в чисто пространствен смисъл.

Създателите на Google Wave, братята Ларс и Йенс Расмусен, известни с разработката на Google Maps, и програмистката Стефани Хенън описват резултата от комуникацията ‛във вълна‛ като нещо средно между документ и разговор, докато самата Google Wave е по принцип система за управляване на процеси и работа с документи.

Google Wave e отворена архитектура с отворен код. Тепърва ще се търсят още разработчици-авантюристи, които да доразчовъркат кода, за да се види какво още може да се направи с него. ‛Разчовъркат‛, разбира се, е силно казано, защото едно от удобствата на приветливите приложно-програмни интерфейси напоследък е да позволяват на разработчиците ефективно и бързо да адаптират новите технологии, но без да им се налага да изучават в дълбочина пластовете на софтуерната система, към която ще ги прилагат.

Покрай възторжените реакции около Google Wave се появяват и откровени критики. Според някои ние сме свидетели на поредния арогантен рекламен Google-фойерверк, който не анонсира нищо ново, а просто прелъстява масовата публика с нов аналог на известни вече, правени от други неща – SharePoint на Microsoft, например (удобен за работа в корпоративна среда, но не и за индивидуална работа в различни колективи, а и лошо комуникиращ с email-клиента Outlook Express). Или пък с интернет-базирания Office Live, отново на Microsoft, подходящ за индивидуална работа и малък бизнес.

Други пък критикуват Google заради неспособността на компанията да извади на пазара един завършен продукт и да реализира печалби от него, както прави Microsoft, и се проваля в монетаризирането на всичко друго с изключение на трафика при търсенето, благодарение на рекламното приложение AdSense, което много притежатели на сайтове ползват.

Истината обаче е, че дори и да не са откриватели, Google са добри иноватори. И ако команията, отегчена, не изостави и това свое начинание, а успее под ‛вълната‛ Wave да обедини и Docs, и Gmail, и Cal, би могла окончателно да победи своя конкурент Microsoft. А заради своята отвореност и федеративност, Google Wave Federation Protocol може да се окаже протоколът на бъдещето, който завинаги да измести познатия ни от 40 години e-mail протокол и да промени представата ни за комуникация изобщо.

* low latency – незабележимо от човешка гледна точка забавяне на резултата (output), дължащо се на времето, необходимо за обработка на заявката (input) от страна на машината.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.