– не разпознава кирилица;
– не се съвместява с някои от познатите ни браузъри;
– реагира с недоумявящото ‛Wolfram|Alpha не знае какво да прави с въведеното от вас‛ дори на не чак толкова екзотични теми като ‛българска литература‛, например;
– и за всеки случай ни препраща към добрия стар Google с дискретно линкче вдясно.
И докато масовият потребител се чуди за какво би могъл да използва Wolfram|Alpha, Google отново успя да го изненада с интересна и преди всичко работеща играчка – на последната конференция за разработчици, състояла се на 27 май т.г. в Сан Франциско, бе анонсиран поредният хит, така нареченият Google Wave (‛гугъл вълна‛), който трябва да се превърне в окончателен факт до края на годината.
‛Вълната‛ не е точно продукт. Както повечето съвременни инструменти, той е хибрид между продукт и платформа – богата цялостна нова среда за комуникация, съчетаваща в себе си многобройни, както никога досега, функции:
– софистицирана електронна поща;
– система за моментна комуникация;
– уики в реално време;
– инструмент за обмен на изображения, видеа, карти;
– езикови улеснения (автоматичен превод между 40 езика, проверка на граматика и правопис).
Ниската латентност* и ‛безшевовата‛ модификация на документите в интернет, позволяващи вграждането им в социални мрежи и блогове, правят инструмента максимално удобен за съвместна работа в реално време между отделните участници във ‛вълната‛. А добрата съвместимост с Android, софтуерната платформа за мобилни устройства като модните напоследък iPhone, разшииряват възможността за тази работа и в чисто пространствен смисъл.
Създателите на Google Wave, братята Ларс и Йенс Расмусен, известни с разработката на Google Maps, и програмистката Стефани Хенън описват резултата от комуникацията ‛във вълна‛ като нещо средно между документ и разговор, докато самата Google Wave е по принцип система за управляване на процеси и работа с документи.
Google Wave e отворена архитектура с отворен код. Тепърва ще се търсят още разработчици-авантюристи, които да доразчовъркат кода, за да се види какво още може да се направи с него. ‛Разчовъркат‛, разбира се, е силно казано, защото едно от удобствата на приветливите приложно-програмни интерфейси напоследък е да позволяват на разработчиците ефективно и бързо да адаптират новите технологии, но без да им се налага да изучават в дълбочина пластовете на софтуерната система, към която ще ги прилагат.
Покрай възторжените реакции около Google Wave се появяват и откровени критики. Според някои ние сме свидетели на поредния арогантен рекламен Google-фойерверк, който не анонсира нищо ново, а просто прелъстява масовата публика с нов аналог на известни вече, правени от други неща – SharePoint на Microsoft, например (удобен за работа в корпоративна среда, но не и за индивидуална работа в различни колективи, а и лошо комуникиращ с email-клиента Outlook Express). Или пък с интернет-базирания Office Live, отново на Microsoft, подходящ за индивидуална работа и малък бизнес.
Други пък критикуват Google заради неспособността на компанията да извади на пазара един завършен продукт и да реализира печалби от него, както прави Microsoft, и се проваля в монетаризирането на всичко друго с изключение на трафика при търсенето, благодарение на рекламното приложение AdSense, което много притежатели на сайтове ползват.
Истината обаче е, че дори и да не са откриватели, Google са добри иноватори. И ако команията, отегчена, не изостави и това свое начинание, а успее под ‛вълната‛ Wave да обедини и Docs, и Gmail, и Cal, би могла окончателно да победи своя конкурент Microsoft. А заради своята отвореност и федеративност, Google Wave Federation Protocol може да се окаже протоколът на бъдещето, който завинаги да измести познатия ни от 40 години e-mail протокол и да промени представата ни за комуникация изобщо.
* low latency – незабележимо от човешка гледна точка забавяне на резултата (output), дължащо се на времето, необходимо за обработка на заявката (input) от страна на машината.