В новия избирателен кодекс интернет страниците ще бъдат третирани като медия, а блогърите и участниците в социалните мрежи – не като безликия глас народен, а като еднолични автори, лишени от удобството на анонимността, за да могат при случай да понесат отговорността си за невярно или зле поднесена информация. Особено в дните преди избори.
„До момента у нас интернет не се разглежда като медия и не подлежи на регулация, което е крайно време да бъде поправено“, четем в Монитор мнението на неназовани IT специалисти. Интересно, всеки един технолог гледа на технологиите като на нещо, подчиняващо се на закони, различни от тези в нетехнологичния свят на чисто човешките ценности. Въпросът за безконфлитното прилагане на човешките закони в технологична среда е стар, колкото е стар и научно-техническият прогрес, а конкретното проявление на неразрешимостта му в случая се състои в това, че не е ясно как точно ще се провежда борбата с анонимността в интернет, след като тъкмо нейното опазване напоследък е една от движещите сили на прогреса. Да вземем само WikiLeaks. Това е буквално царство на анонимността, но в базата данни на WiliLeaks по никакъв начин не може да просъществува информация, която да не е „от политически, дипломатически, исторически или етически интерес“. Спамът, рекламите, самоцелните злословия и сензациите са невъзможни там или, иначе казано, и там регулация съществува, но не в полза на частни лица и техните инициативи, а единствено с цел на информация от голям обществен интерес да се дава гласност и да се даде възможност да бъде обсъждана открито от всички.
Страховете на политиците у нас от клевети, оправдани или не, и мерките, които предприемат с този закон, със сигурност ще доведат до някаква промяна в поведението на потребителите онлайн: дали броят желаещи да надянат обувките на интелектуалеца благоразумно ще се редуцира до някакво по-скромно число; дали интелектуалецът ще се окаже сред изчезващите видове на аналоговото минало, а сцената – освободена за една нова, безлика сила, която да не е непременно този Левиатан на тълпите, който Ален Менк и Ортега и Гасет мрачно описват, а чисто и просто израз на факта, че човечеството е все пак едно цяло.
В търсене на дискусия по темата из блогосферата и форумите, натъкнах се на една доста оживена – “Медии ли са блоговете” във вестник Капитал. В нея професионалният журналист и собственик на блог Иво Инджев спори със студента по информатика Боян Юруков, защитавайки тезата, че опитът за регулиране на свободното писане в интернет е най-доброто признание за това, че блоговете и социалните мрежи имат влияние, в резултат на което може да се очаква, че и други блогове ще получат статута на медии благодарение единствено на своите качества и на личното усилие на собствениците си, което, макар бавна и трудна, ще е една окончателна победа на новата медия над старата. Според блогера Юруков, блоговете и социалните мрежи не могат да бъдат третирани като медия и дори опитът да бъдат наречени “нова медия” не е нищо повече от подвеждащ опит за обясняване на нещо качествено различно с помощта на вече съществуващото и добре познато старо.
Аз съм по-склонна да приема второто мнение, доколкото е обосновано технологически и е необременено от едиповата наследственост на първото – информационната среда е хаотична, абсолютно лишена от инертност, в нея всичко се случва спонтанно, колективно и личността не е от особено значение. Но без специални усилия, важната информация в тази среда трудно би могла да задържи вниманието на аудиторията в битка със спама. Ето защо не ми допада това, че и двамата опоненти пропускат една важна подробност – собствеността в мрежата. Както всяка друга медия, и този вектор си има собственик и е напълно нормално да се очаква, че ще работи в негова полза. И макар новият избирателен кодекс да предвижда всеки агитационен материал да съдържа информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление, едва ли някой скоро ще заговори за технологизирания политически маркетинг и разните му там инструменти, които неявно, но много ефективно работят: вирусен маркетинг, оптимизация на търсачки… Нима тези неща не съществуват?