Дни преди потопа | Култура – Брой 43 (2746), 10 декември 2010

77 000 секретни документа, засягащи афганистанския конфликт, излязоха наяве в сайта за изтекла секретна информация Wikileaks през юли т.г. През октомври – още 400 000 документа, касаещи иракската криза, накараха света да изтръпне. В последните дни на ноември видя бял свят трети транш поверителна информация, този път това са факсовете, изпращани от 273 американски посолства в различни страни по света в периода 1966-2010 г.
251 287 документа, които ще бъдат публикувани на няколко етапа в следващите няколко месеца, защото, както казва основателят на Wikileaks, Джулиан Асанж, „съдържанието на тези съобщения е от такава важност, а географският им обхват така широк, че да се направи обратното не би било коректно.“
Не можем да не следим със затаен дъх хода на събитията около Wikileaks, просто защото не можем да се абстрахираме от мащаба на случващото се, но немалко са и скептиците. Асанж е упрекван дори от някои свои съмишленици, че е прекалено обсебен от афери, свързани конкретно със САЩ, поради което му убягвал фокусът от други важни детайли в картината на света. Но нима интернет (поне засега) не е чисто американски проект?
И все пак, какво доказва, че това не е просто поредният грандиозен спектакъл, целящ да скрие по-сериозна афера? Нещо като информационна версия на 11.09.01.? Джулиан Асандж, също като Бин Ладен, определено не избягва медиите. Медиите него – също. Можем да го видим по всички важни форуми, да го чуем в множество интервюта. Нима Асандж може просто така да се появи пред аудиторията на TED и да обяви края на света такъв, какъвто го познаваме, и това да се случи безнаказано? Колкото и да са либерални медиите в САЩ, нима ако тайните, изтекли в Wikileaks, бяха наистина важни и съдбовни, засегнатите щяха да стоят със скръстени ръце?
Всъщност, животът на Асандж, респ. на Wikileaks, не е никак лесен напоследък. В последните дни на ноември сайтът претърпя две DDoS[1] атаки – една в неделя, на 28 ноември, и една във вторник, на 30-и. Анализът, направен от глобалния (но базиран в Масачузетс, САЩ) защитник срещу DDoS атаки ArborNetworks,  не казва нищо конкретно за източника им, но потвърди, че зад неделното излизане от строя на Wikileaks стои нещо доста по-сложно и изпипано от обикновено претоварване на сървъра.
След атаките и именно поради тях, компанията EveryDNS, чийто клиент беше Wikileaks, спря своята услуга с предоставяне на име на домейн, в резултат на което сайтът стана неоткриваем на своя обичаен адрес, а единствено по IP: http://213.251.145.96/. Оправданието естествено бе, че заради DDoS атаките, EveryDNS не може да се справи с натоварването на своите системи и да обслужва други половин милион клиенти.
Часове след отказа на EveryDNS, Wikileaks все пак възкръснаха, намирайки убежище в облаковата инфраструктура на сървърите на Amazon Web Services, а DNS обслужване получиха от швейцарски доставчик, поради което станаха откриваеми на домейн с швейцарски суфикс Wikileaks.ch. Само за да бъдат изхвърлени в понеделник и от там. Amazon не признават, че са под политически натиск (сенаторът Джо Либерман призова американските компании да бойкотират Wikileaks) и се оправдават с нарушаване на условията за ползване на услугата от страна на сайта, но как точно, остава неясно.
Следейки Twitter канала #cablegate,  към този момент човек научава, че макар и отново на линия, Wikileaks отново имат проблеми, този път с PayPal, които отрязаха пътя на даренията, които проектът получава от привържениците си в мрежата. Затова пък Асанж се изкачва в класацията за човек на годината. Вече е втори, изпреварвайки дори Лейди Гага.
Wikileaks е проект-камикадзе. Неговата цел е да унищожи причината за собственото си съществувание и, вероятно, финалното доказателство за своята автентичност Асандж и неговото начинание ще получат в деня, в който бъдат ликвидирани. Междувременно, обаче, като че ли са на път да бъдат ликвидирани и куп други неща. Какво ще стане с разследващата журналистика в един нов свят без тайни, например? А с дипломацията? А с банките?

 


[1]Атака за отказ на услуга (на английски: denial-of-service attack, съкратено DoS attack)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.