Речта на г-жа Цецка Цачева, произнесена на срещата на жените-председателки на парламенти на 27 август във Варна и публикувана три дни по-късно в „24 часа“ под заглавие Във „Фейсбук“ няма големи и малки народи, има свобода, се оказа доста коментирана в последните дни на август. Мнението на мрежовите граждани може да се обобщи приблизително така: наивни клишета, компилирани най-вероятно с помощта на софтуер, които освен всичко останало са и лицемерни, с оглед на досегашните опити тъкмо на това правителство да налага контрол в Интернет.
Има и един микроскопичен процент граждани, които не бързат да се поддадат на изкушението да наблюдават опитите на властта като водевил, а виждат в тях някакво, макар и неловко начало. Нека мислено се присъединим към тях и проследим речта на г-жа Цачева:
И докато гражданите се възползват от предимствата на съвременните форми на комуникация – се казва в нея – трябва да признаем, че все още липсва достатъчно силното присъствие в тази среда на днешната европейска държава като покровител на образованието, възпитанието, знанието и културата.
Ето че г-жа Цачева започва обнадеждаващо с твърдението, че държавата тепърва трябва да наваксва в мрежата, а в следващия миг влиза в противоречие: за каква свобода изобщо иде реч, ако държавата-покровителка силно ще присъства? Г-жа Цачева вероятно е искала, да каже, че държавата липсва в мрежата като страна в диалога с гражданите, а „силно“ не бива да се разбира непременно като „силово“.
Да отдадем обаче противоречието на неловка реторика и да продължим нататък:
Днес комуникационните процеси са мигновени, изобилието от информация е необозримо, а достъпът до културни ценности е широк. Така гражданите на Европа сами създават новите пространства на междукултурния диалог. В тях нашите деца, младите дигитални граждани на Европа, обитават социалните мрежи, информационни ресурси, отворени енциклопедични системи, виртуални библиотеки, музеи и колекции.
Да отдадем обаче противоречието на неловка реторика и да продължим нататък:
Днес комуникационните процеси са мигновени, изобилието от информация е необозримо, а достъпът до културни ценности е широк. Така гражданите на Европа сами създават новите пространства на междукултурния диалог. В тях нашите деца, младите дигитални граждани на Европа, обитават социалните мрежи, информационни ресурси, отворени енциклопедични системи, виртуални библиотеки, музеи и колекции.
Нужно ли е да се споменава, че привилегията на достъп до мигновена комуникация, изобилна информация и културни ценности далеч не винаги е нещо, на което властта гледа с добро око. Тя често бива разпознавана от органите на реда като пиратство. А сред пиратите от периферията на копирайтното царство има не само тийнейджъри, бойкотиращи пазара, за да гледат без пари това, който същият този пазар им предлага в изобилие, но и немалко изтънчени пилигрими, които не разчитат на пазара не само за това, което искат да четат, гледат и слушат, но и за да продадат плодовете на своите собствени таланти. Ето защо изречението: Трябва ли европейският междукултурен диалог в най-новите му форми да бъде по някакъв начин регулиран? би следвало да се замени с: Готова ли е Европа, да приеме за легитимни култура, информираност и вкус, не носещи марката на съответната власт и неблагословени от свещения знак на копирайта?
Не е готова, разбира се!
И накрая най-важното: г-жа Цачева не отронва и дума в своята реч за един много важен аспект на това въплъщение на свободата – интернет, а именно собствеността в него. Вместо да изтъкне или дори намекне за преплитането на разнородни интереси във Facebook, тя казва:
Нима наистина Фейсбук и държавата имат допирна точка само в темата хит напоследък – нивото на защита на правото на лична неприкосновеност в тази социална мрежа? За Facebook на Зукърбърг ли говори г-жа Цачева? Или говори за Фейсбук на гражданите – някакъв съвременен вариант на църковен събор, в който собственикът Зукърбърг, поради едната си отдалеченост би могъл спокойно да мине за Бог, а политиците тепърва да изгреят на амвона пред паството като негови наместници?
Като че ли непрекъснато забравяме, че в интернет няма нищо възвишено или свято. Това е просто мрежа от мрежи, всяка от които с различен обхват и достъп в зависимост от целите и интересите, които обслужва: академични, бизнес, обществени, правителствени.
Ето защо малко повече конкретност в замяна на екзалтираност относно свободата биха намалили шума в „залата“ и биха направили полезна обратната връзка.