Еретично | Култура – Брой 40 (2697), 19 ноември 2009

20 годишнината от началото на политическите промени у нас е добър повод за преоценяване на парадигми, освобождаване от клишета и търсене на алтернативи, дори когато изглежда, че такива няма или, че звучат твърде еретично. Налице ли е авангард, винаги има и алтернативи. За какъв точно авангард говоря? Вярно, че представителите му рядко могат да бъдат видени по телевизията. Те не си направиха труда, да изпъкнат дори по време на студентските вълнения в края на миналата и началото на тази година, макар да не бяха сред пасивните. В мрежата пък си остават невписани точно на онези уж ключови места, на които се очаква да се появи новото, под формата на някакъв тукашен, нека го нарека нет-триумфализъм. Всъщност, става дума за стартирането на сайт, многозначително озаглавен „Живот след капитализма“  и за общността около него. Тя се състои предимно от хора, завършили или следващи политически науки, икономисти, антрополози, философи. Донякъде това са хора от и около друг един проект, Индимедия, но водени от конкретната амбиция да отговорят на критиките насочени към нея открай време – че служи на самоцелния активизъм и отрича статуквото (нео-либералния капитализъм най-вече), без да предлага алтернативни стратегии:
Целта на този сайт не е да пропагандира единствено правилната идеология или доктрина – можем да прочетем още в началото му – защото ясно осъзнаваме, че такава няма и не може да съществува. Целта ни е именно да покажем, че нео-либералната мантра „Няма никаква алтернатива“ е лъжа, че алтернативи има и те не са утопични, а напълно реализируеми и ефективни.”
Целта е да се даде началото на едно движение – движение за създаване нови теории за живот след капитализма; да се повдигне дискусията за настоящето и бъдещето, за оцеляването и развитието; да се популяризират и развият визии и стратегии за създаване на едно свободно и устойчиво общество.
Скептикът у мен, а предполагам и у всеки, веднага казва: устойчивостта и свободата са илюзии също толкова, колкото и липсата на алтернатива. Интелектуално предизвикана обаче, поглеждам в посока към алтернативата. Тя вече съществува и работи по света и само времето може да отрече или докаже състоятелността й. На сайта могат да се прочетат някои от ключовите текстове, съдържащи концепциите на тази алтернатива:
“Въведение в Тоталността и Допълващия Холизъм” и “Пътища към освобождението от капитализма” на Крис Спанос;
Увод към “ParEcon: Живот след капитализма”, “Ценностите в ParEcon: Да достигнем до ParEcon чрез ценностите”, “Институциите на ParEcon” и “Настоящо и бъдещо образование” на Майкъл Албърт;
“ParPolity: Една политическа система за добро общество” на Стивън Шалом;
“Поликултурализъм и „добро общество“” на Джъстин Подур;
“Родствена/семейна визия” (Част 1) на Синтиа Питърс;
Проектът “Венера”;
Икономика на даровете.
Независмо, че една от ключовите визии на „Живот след капитализма“ е ParEcon[1], далеч не всички гравитиращи около сайта са нейни привърженици. На сайта има не само текстове на Албърт, но и на Бадиу, Чомски, Жижек. По думите на един от публикуващите там, това е нещо като сайта Znet,  от който е тръгнала ParEcon идеята, но с времето се е превърнал в много повече. Вдъхва надежда, че дори най-радикалните посетители на сайта и участници в дискусиите успяват да избягнат познатите ни от медиите пошли пост-тоталитарни, патриотични, русофилски, про-ЕС, неолиберални и прочие клишета.
В по-дългосрочен план амбициите на „Живот след капитализма“ са насочени към запознаване на повече хора с тези новаторски концепции и алтернативи. Тепърва ще се организират дискусии, филмови прожекции, дебати; ще се превеждат и издават книги, абсолютно непознати в България, а всички знаем колко трудно е това.
Не само теорията обаче е, което вълнува хората около сайта. Те имат амбицията, да покажат и на практика как работят тези същите теории и концепции чрез създаване на фирми с конкретна икономическа дейност. Практиката си остава единственият начин, да се покаже, че е възможна и друга форма на организация, основана на абсолютно не-капиталистически или планово-социалистически принципи, която при това да не бъде неуспешна и неефективна.
Нещо ме кара, да вярвам, че това може да се случи.


[1] ParEcon (съкр. от Participation Economy) – „икономика на участието“, икономически модел, разработен от икономистите Майкъл Албърт и Робин Ханел.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.