Изкуството, мрежата, пазарът |

Опитайте, например, да противоречите на коментар, обругаващ изкуството и културата (написан уж от случаен гражданин) във vsekiden.com. Най-късно на третия опит вашето IP ще бъде блокирано, съответно – възможността ви да коментирате в този форум. И vsekiden е само един пример, не е прецедент. Държавата нямала културна стратегия? Я пак!
Този facebook коментар принадлежи на млад, но обещаващ театрален режисьор и е придружен с линк към статия в dnes.bg, озаглавена „Поръчано и платено: Оплюй го във форумите“. Макар и провокиран от сериозния проблем с театралната реформа у нас, коментарът на пръв поглед е параноичен: Какво? Нима масовите онлайн-медии, пълни с нескопосна журналистика, вече са толкова важни, та държавата се крепи на тях и на кохорта платени анонимни критици? И какво общо имат с реформите в изкуството политическите инсинуации в мрежата? Къде изобщо може да се види това покушение над гласността? Под статии за протеста на Варненски театър? Под изказванията и интервютата на министър Рашидов и неговия заместник Тодоров? А може би под статиите, информиращи за здравословното състояние на любими наши актьори?
Уви, изтритото в мрежата не оставя следи. Само директно участвалите в спора могат да кажат къде са симптомите на цензурата и в какво точно се е проявила организираността на атаките. Страничният наблюдател вижда само обичайното форумно надплюване, което е толкова разпространено напоследък, че занимаващите се с изкуство масово развиха предразсъдъка, че са се състояли като творци само заради терора, с който ги залива мрежата. А терорът залива по равно и крещящо некадърни, и умерено посредствени, и артисти за милиони. У нас разлика между едните, другите и третите не бива да има. Защо се случва така? Що за странно равенство в мизерията ни е наложено? При това ситуацията не касае само нас, хората на изкуството! След всичките „разкрития“ и „разобличения“, плъзнали из електронните медии напоследък, човек неволно стига до извода, че и научният ни елит се състои предимно от покварени негодници, които трябва да бъдат изцерени от наследения си от соцвремената паразитизъм, като бъдат извадени на свободния пазар. Но какво се случва точно с тези от нас, които са успели веднъж вече да произведат добър, желан и преди всичко запомнящ се резултат, тоест с тези, които биха имали шанс на пазара, ако него го имаше?
Няма да обсъждам ролята, която играе в несъстояването на пазара грубият PR-катапулт на старите медии, изстрелващ в безропотната публика като гюллета всевъзможни недоразумения, нито ще се занимавам с пародията, наречена литературен агент у нас, изпълнявана от една единствена личност.
Ще запитам обаче: колко от нас са правили съзнателен опит да се евакуират в мрежата, за да се опазят от досега с подобен „мейнстрийм“ и да останат с трезва представа за собствената си стойност като артисти? И дали тя е останала трезва? Предоверили се на представата си за интернет като свободно място, ние може и да не забележим, че тъкмо там е мястото на най-големите подмени. Та мрежата у нас адмирира „мейнстрийма“! Мрежата копнее да е „мейнстрийм“!
Всеки, например, малко или много се е сблъсквал с виртуалния рекет на всевъзможни блогъри и инфлуенсъри. Те обожават да говорят за свободно изкуство, споделяне и creative commons, особено когато става дума за вашия интелектуален продукт, който трябва да напълни тяхната база данни.
Интересен феномен у нас е и подобието на меценатстващ бизнес. Вече е ставало дума как подобно меценатство се намесва в делата на онлайн общностите – там, където не успяват да го сторят разни фондации.
А ето, сега се яви подозрението, че гласът на цял един народ е подменен с гласа на финансирани от властта форумни тролове. И този глас казва: Не щем наука, не щем изкуство.
Дошъл ли е краят, наистина?
Наскоро при съвсем неформални обстоятелства срещнах известна наша хореографка, за която знаех с цената на каква упоритост, лишения и травми е устоявала световността си. Споделих с нея опасенията си, че ако единственият начин да се изчисти сивата маса, затлачвала сцената ни през всичките тези години на неясни критерии що е то прекрасно и що е то изкуство, е изкуството да изчезне, то аз съм готова за незабавно изчезване. А тя ми отвърна, че съм изрекла на глас мисли, които тя не посмява.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.