Интернет на 41 години | Култура – Брой 38 (2741), 05 ноември 2010

Преди много време, в една работна мрежа някъде далеч, започнало едно голямо приключение! Насред хаоса от нови идеи, експерименти, проекти и изнурителни тестове, се появили като от рог на изобилието куп други мрежи, които после били свързани помежду си и така се появила мрежата от мрежи, наречена Интернет.
Признавам си, на 29 октомври миналата година наистина погледнах дали случайно сред суровите меморандуми със статус „експериментален“ в сайта на Специалната комисия за интернет разработки (Internet Engineering Task Force) не се е появило и някое смахнато юбилейно RFC „мемо“ в подобен стил. Някой сега ще попита: какви са тези неща? За какво изобщо говоря? Но мисля, че „рожденият ден на интернет“ е добър повод да фокусирам вниманието върху RFC-тата.
Според масмедиите, интернет се е родил късно вечерта на 29 октомври 1969, когато студентът Чарли Клайн се опитал да изпрати команда “login” от Калифорнийския университет до Станфордския изследователски институт, но рутерът не издържал и се получил срив. Този инцидент, макар и ефектен, е далеч по-малко ключов за историята на интернет от друг един, случил се рано сутринта на 7 април същата тази година, когато друг един студент от Калифорнийския университет на име Стив Крокер написал първата публикация от първата в историята серия от споменатите вече RFC-та. Тя може да бъде видяна на сайта на IETF. Скромно озаглавена “Host Software”, тя има за цел да инициира дискусия между учените от Агенцията за авангардни изследователски проекти (ARPA) относно програмното осигуряване на възлите на една бъдеща мрежа, както и първия дотогава мрежови протокол.
Представете си само: тогава ARPA е на цели 11 години, но все още ползва пощенски услуги за обмен на хартиени копия между учените; проектът все още се финансира от правителството на САЩ, а в него са въвлечени само стотина души, разпръснати между Калифорнийския университет в Лос Анджелис, Изследователския институт в Станфорд, Университета в Санта Барбара и Университета на Юта в Солт Лейк Сити.
Едва през декември 1969 изследователите започват да кореспондират по електронен път по чисто новата тогава ARPANET, но рудиментарните мрежи, по които да циркулира комуникацията, вече са били очертани и заслугата е на няколко човека: на споменатият вече Стив Крокър, Стив Кар от Юта, Джеф Рълифсън и евентуално Бил Дювал, и двамата от Станфорд. Тогава чисто формално те дори не са съществували като колектив. Те били просто „онази група хора“.
В една своя юбилейна дописка до New York Times Стив Крокър обяснява какво е RFC, а също и непретенциозния стил, белязал меморандумите:
“Намерението ни бе просто да окуражим останалите да пригласят, но се страхувах да не звучим така, сякаш официално взимаме решения или налагаме авторитет. Все още опасявайки се да не звуча нахално, аз нарекох тези бележки „Заявление за обсъждане“ (‘Request for Comments’)“.
Дали Крокър се е страхувал от “навличане на гнева на някой престижен професор от фантомния истаблишмънт по Източното крайбрежие”, дали, както други предполагат, един по-формален стил не би въвлякъл целия проект в някакви бюрократични щуротии, но истината е, че стилът на този дискурс и до ден днешен си остава във висша степен неформален и лишен от административна помпозност.
Казах „и до ден днешен“, защото това е наистина така: RFC каналът, макар и далеч от вниманието на масовата публика, не само продължава да работи, но е и официалният канал, по който глобалната общност от компютърни разработчици разисква установяването на технологичните стандарти, обсъжда административни мерки, очертава тенденции, иновации и дори обменя програмистки хумор. В него цари отявлено меритократски дух, удобствата и модните украшения напълно липсват, но там обратната връзка работи безупречно, за разлика от задръстените с шум и „ларсенови ефекти“ масови медии.
Взети заедно, RFC-тата представляват исторически запис на еволюцията на интернет и той може в цялата си пълнота да бъде видян на сайта на IETF .
Самият RTF редактор също може да бъде свободно изтеглен от мрежата и ползван за работа.
В навечерието на големи промени един поглед назад, към извора на тези промени, действа винаги освежаващо, а и малко почит към първоначалната красота на научния замисъл никога не е излишна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.