Изобилие от новини на тема копирайт ни залива в края на всеки април, началото на май и неслучайно – Световният ден на интелектуалната собственост, 26 април, трябва да се отбележи подобаващо! Тази година не прави изключение. Ето, да вземем само събитията у нас: пиратите отново са на прицел и закриване грози торент-сайтовете “Замунда” и “Арена”. В същото време министър Цветан Цветанов е награден «за принос в закрилата на интелектуалната собственост за 2009 г.» от американката Франсис Мур – вицепрезидентка и регионална директорка за Европа на Международната федерация на звукозаписната индустрия. (Мур е известна също и като привърженичка на тактиката на “трите удара”). Министър Вежди Рашидов пък е награден от посланика на САЩ Джеймс Уорлик за заслуги към Съвета за защита на интелектуалната собственост, а също и заради съвместната си кампания с „Бизнес софтуер асоциация” () за стимулиране използването на лицензиран софтуер от фирмите.
Изкушавам се да включа в тази серия от събития и две други, на пръв поглед несвързани с тях, предстоящата реформа в културата у нас, а също и един документ, останал като че ли незабелязан и недообговорен от иначе щедро обговарящите кризата в интелектуалния сектор медии: на 27 април Европейската Комисия издаде поредната Зелена книга, този път върху проблемите на културните и творчески индустрии.
Ето как звучи тази новина от сайта на ЕС у нас: «Европейската комисия започва днес онлайн консултация с обществеността, с която цели да освободи пълния потенциал на културните и творческите индустрии на Европа. Консултацията е свързани с новата Зелена книга, в която се подчертава необходимостта да се подобри достъпът до финансиране, по-специално на малките предприятия, като ключов фактор, който да позволи на сектора да се развива и да подпомага устойчивия и приобщаващ растеж.»
Верно, динамиката в развитието на информационните технологии е огромна, а оттам и промените в свързаните с тях дейности като производство и дистрибуцията на интелектуални продукти. Никога по-рано потреблението на такива продукти не е било толкова глобално, никога не е имало такъв масов бум на креативността. Значи ли обаче това, че духовният сектор е икономически дотолкова важен, та Европа да се осланя тъкмо на него за излизане от кризата? Духовният и интелектуален живот е свят на качества, не на количества. Така че, далеч по-далновидно би изглеждало съсредоточването върху материалното производство, което се маргинализира и изнася все по-надалеч, в покрайнините на все по-софистицираната интелектуална империя.
Още един цитат от сайта на ЕС: «Цифровизацията» и глобализацията разкриват нови пазарни възможности, особено за малките предприятия. Тези предприятия обаче твърде често се сблъскват с трудности при реализирането на пълния си потенциал. Консултацията с обществеността ще окуражи заинтересованите страни и гражданите да обърнат внимание на въпроси като: достъп до финансиране на малките предприятия и микропредприятията, чийто единствен ресурс е творчеството…?”
Прекрасно! Стига това да не е само демагогия, маскираща истинския мотив за реформите: борбата с пиратството.
Нещо със сигурност предстои и би било хубаво, ако всички ние имаме възможност да участваме в промяната. Защото, ако трябва да обобщя ситуацията, в която се намират в момента тези, “чийто единствен ресурс е творчеството”, бих ползвала един коментар, прочетен наскоро във Facebook: “В страната ни в момента се вихри утилитаристки фашизъм срещу интелигенцията и изобщо интелекта. … унищожават се ресурсите, включително и интелектуалните, като се омаловажава интелигентността и се подменя с успеваемостта като единствен критерий за таланта…”
Чий е този тъй радикален коментар и защо го споделям с аудиторията на в. “Култура”? Коментарът е на човек, несравнимо по-млад и по-необременен от “соца” от реформаторите, заели се да освободят бъдещето му от последиците на същия този “соц”.
Защо този очевидно интелигентен млад човек е така уверен, че интелектуалното му бъдеще не е светло? Въпросът не е реторичен. Над него трябва да се замислят господа реформаторите.